2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
София, 04.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 70/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Н. срещу въззивно решение № 74 от 11.10.2011 год.на Апелативен съд – Б., постановено по гр.д.№ 177/2011 год.,с което е потвърдено решение № 78 от 17.01.2011 год.по гр.д.№ 686/2009 год. на Сливенски окръжен съд,с което касаторът е осъден да заплати на Д. и В. Д. сумата 139 742,38 лв.,представляващи стойността на извършени подобрения в негов имот,находящ се в [населено място] в периода 2002 – 2008 год.;признато е право на задържане на Д. до изплащане от страна на касатора на сумата 41 899,99 лв.,представляваща стойността на извършени подобрения в качеството им на добросъвестни владелци на имота.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи бланкетно основанията на чл.280 ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса относно разграничението между необходимите подобрения и луксозните преустройства,част от които са незаконни.Цитира съдебната практика в решение № 821/2010 год.по гр.д.№ 428/10 год. на Пловдивски окръжен съд,решение № 67/2008 год. по гр.д.№ 983/07 год. на Пловдивски апелативен съд и решение № 127/06 год. по гр.д.№ 141/06 год.на Великотърновски апелативен съд.
Ответната страна – Д. Р. Д. и В. И. Д.,чрез пълномощника си адв.Е.Х.,в представения писмен отговор оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване,респ.основателността на жалбата.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд,въззивният съд е установил,че ищците като съпрузи са придобили процесния имот чрез агенция за недвижими имоти на 8.08.2002 год.и към датата на придобиването не им е било известно,че продавачите не са собственици на имота,както и ,че са налице спорове за собственост между тях и касатора.В качеството си на добросъвестни владелци,до връчването им на исковата молба по предявен срещу тях ревандикационен иск на 29.12.2006 год.,ищците са владели имота и са извършвали подобрения в него на стойност 41 899,99 лв.,за която сума е постановено и задържане на имота.За останалите подобрения направени в имота съдът е приел,че не са луксозни,с оглед съвременните стандарти и нуждата от високоенергийна ефективност.Същите масово са внедрени в строителството и интериора и са масово приложими,макар че,приложими към стандартите от преди 30 и повече години биха могли да се приемат като луксазни.Съдът опирайки се на необорените експертни заключения е изтъкнал и довода,че отстраняването на подобренията не би могло да се извърши без разрушаване целостта на имота,поради което той не би могъл да бъде ползван по предназначение.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК не е налице,тъй като касаторът не се позовава на задължителна практика на ВКС,включваща актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.
Доколкото обаче се позовават на влезли в сила съдебни актове следва да се прецени дали е налице второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение противоречи на представеното решение № 67/2008 год.на Пловдивски апелативен съд.
Не е налице и последното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.По поставените въпроси ,макар и бланкетно да е позоваването,не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, а съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.За пълното следва да бъде посочено,че касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 74 от 11.10.2011 год.на Апелативен съд – Б., постановено по гр.д.№ 177/2011 год.
УКАЗВА на П. Д. Н. в едноседмичен срок от съобщението да внесе ДТ – 2980 лв.по сметка на ВКС и представи по делото вносната бележка,в противен случай жалбата му ще бъде върната.
След представяне на вносната бележка, делото да се докладва на председателя на І г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :