Определение №83 от 22.2.2012 по ч.пр. дело №401/401 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 83

гр. София, 22.02. 2012 г.

Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.д. № 401 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. Д. К. и С. П. К. чрез процесуален представил адвокат Д., срещу определение № 156 от 20.05.2011г., по гр.д. № 511/2011 г., по описа на ВКС, І ГО, с което е оставена без разглеждане подадената от тях касационна жалба срещу въззивно решение №149 от 18.02.2011 г. по гр. д. № 19276/2010 г. по описа на Варненски окръжен съд. Излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани страни, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, съставът на ВКС е съобразил, че цената на иска е под 5000 лв., която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./
Чл. 280 ал. 2 от ГПК предвижда критерий – установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна – не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд с цена на иска под 5000 лева. Касационната жалба е депозирана в окръжния съд на 22.03.2011г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г. Искът е предявен на 07.06.2007г., поради което по отношение на определяне цената на иска е приложима разпоредбата на ГПК (отм.) – чл. 55 ал. 1, б. „б“. Съгласно тази разпоредба, цената на предявения установителен иск за собственост – чл.97 ГПК /отм./, е в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота, а ако липсва такава – от пазарната оценка. Видно от удостоверението за данъчна оценка 21.08.2008г. /л.50 от първоинстанционното производство/, представено от ищците при завеждане на делото, данъчната оценка на процесния недвижим имот 7898,20лв. В случая цената на предявения иск е 1974,55лв. Следователно тази сума, като цена на иска, обосновава извода на предходния състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК.
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че цената на иска следва да се преценява към момента на подаване на касационната жалба. Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент цената на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска.
С оглед изложеното обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА №156 от 20.05.2011г., по гр.д. № 511/2011 г., по описа на ВКС, І ГО.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top