О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София 26.09.2012 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември, две хиляди и дванадесет година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева
Даниела Стоянова
изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.д.№ 454/2012 година:
Производството е по чл. 274, ал.3, вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
[фирма] , представлявано от Д. Е. е подал частна жалба срещу определение № 222 от 3.07.2012 г. постановено по ч. гр.д. № 491 от 2012 г. на Софийски окръжен съд, с което с което е потвърдено определение № 1871 от 9.04.2012 г. по гр.д.№ 513 от 2011 г. на Районен съд, [населено място] в частта за разноските. Жалбоподателя е изложил съображения за неправилност на определението, като желае произнасяне по същество и присъждане на разноски в размер на 900 лв. по прекратените два иска по чл.220 и чл.224 ГПК съобразно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК. Счита, че разноски са присъдени сапо по единия иск по който е постъпил отказ. Желае да бъдат присъдени и разноските за другите две инстанции. Намира, че са налице основанията за отмяна, посочени в чл.281, т.3 ГПК.
Представил е изложение, в което посочва, че желае да се допусне касация на посоченото определение като е поставил въпроса : в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК, приложим ли е § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Счита, че поставеният въпрос има съществено значение за резултата по делото и е произнесен в отклонение от практиката на ВКС и съдилищата и вторият въпрос по който е поискано произнасяне е : Счита ли се, че с § 2 от ДР на Наредба на Висшия адвокатски съвет е определил минимум адвокатски възнаграждения без оглед на факта, че този минимум се формира чрез умножение на дадена сума по три или се счита ,че § 2 от ДР на Наредба № 1, Висшия адвокатски съвет е определил възнаграждения , които не могат да се квалифицират като минимални и затова е налице отклонение от делегацията по чл.36 от ЗА.
Ответника М. Г. Д. е представила отговор , в който посочва, че на основание чл. 78, ал.10 ГПК няма право на разноски.
Върховният касационен съд, Първо отделение намира, че определението не следва да се допуска до касационно разглеждане по жалбата на [фирма] тъй като по въпросите има формирана постоянна съдебна практика, която е съобразена от Софийския окръжен съд.
Софийският окръжен съд е счел, че производството е образувано по обективно съединени искове по чл.344 КТ , чл.220 КТ и чл.224 , ал.1 КТ, предявени от М. Г. Д. против дружеството . В съдебно заседание от 27.03.2012 г., Д. са е отказала от исковете, делото е прекратено и ищцата е била осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 300 лв. [фирма] е подал молба на 2.04.2012 г. да бъде изменено определението в частта за разноските като е счел, че по всеки от исковете Д. следва да бъде осъдена да заплати трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение, определено по трудови дела. Софийския окръжен съд е отхвърлил молбата като с аргумента, че е определено възнаграждение на ответника по правилото на чл.36 от Закона за адвокатурата. Изразил е становище , че не е в пълномощията на Висшия адвокатски съвет да допълни Закона за адвокатурата и разпоредбата на ГПК. Това разбиране съответства на трайната съдебна практика. Съгласно чл.70, ал.1 ГПК ответникът има право на документирани и поискани разноски при прекратяване на делото. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК правото да се прецени прекомерността на възнаграждението е предоставена на съда, като в нормата е определен най-ниския възможен размер на адвокатското възнаграждение, което е определено с разпоредбата на чл.36 от Закона за адвокатурата. Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е издадена въз основа на законова делегация по чл.36, чл.38 чл.121, ал.1 от Закона за адвокатурата. С разпоредбата на чл.36 ЗА са предвидени минимални размери, под които изобщо не могат да се договарят адвокатски възнаграждения, докато с § 2 от ДР изрично е посочено, че в случаите на чл.78, ал.5 ГПК / присъденото от съда възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията по Наредбата. Този параграф от нея е приет извън компетентността на Висшия адвокатски съвет и с тази разпоредба съдът не следва да се съобразява.
Становището на Софийския окръжен съд е застъпено в определения на ВКС и е придобило характера на трайна съдебна практика , която не се налага да бъде променяна или изменяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 222 от 3.07.2012 г. постановено по ч. гр.д. № 491 от 2012 г. на Софийски окръжен съд по частната касационна жалба на [фирма].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: