4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 11.04. 2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 143/2012год.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. Т. С. – Л. срещу определение № 19062 от 28.12.2011год. по ч. гр.д.№ 16703/2011год. на СГС, ІV – В отделение, с което е оставена без уважение частната й жалба против определение на съдията по вписванията при Районен съд [населено място] от 21.10.2011г. , с което е отказано заличаване на възбрана върху недвижим имот, находящ се в София, район В., [улица], представляващ апартамент във вх…., на първи надпартерен етаж, наложена по изпълнително дело № …….., вписана на ……. г. с акт № …., т…, тъй като не са налице изискванията на чл.31, ал.1 от Правилника за вписванията (ПВ).
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения и се иска отмяната му. Според касатора СГС се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос относно необходимите предпоставки за приложение нормата на чл.175 ЗЗД и съставлява ли изискването извършването на публичната продан да е преди вписване на възбраната, чието заличаване се иска, такава предпоставка. Поддържа, че в атакуваното определение СГС се е произнесъл по този въпрос в противоречие с практиката на ВКС и други съдилища. Позовава се на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК , във връзка с което представя съдебни актове. Касаторът се позовава и на чл.280 ал.1 т.3 ГПК като поддържа, че произнасянето на настоящата инстанция по поставения въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определение от 21.10.2011г. на съдията по вписванията при Районен съд [населено място] е отказано заличаване на възбрана върху недвижим имот, находящ се в ……, район В., [улица], представляващ апартамент във вх….. на първи надпартерен етаж, наложена по изпълнително дело №……., вписана на …… г. с акт № …., т….., тъй като не са налице изискванията на чл.31, ал.1 от Правилника за вписванията (ПВ). С обжалваното определение въззивният съд е приел, че отказът е законосъобразен. За да постанови този резултат е отчел, че възбраната е вписана на ……г., че публичната продан на недвижимия имот е проведена в периода от……. г. до …… г. от ЧСИ с рег.№ 783 на К. на ЧСИ, че Постановлението за възлагане е в сила от …… г., както и , че е удостоверена от ЧСИ липсата на предпоставките по чл.175, ал.2 ЗЗД. При така установеното е приел, че нормата на чл.175 ЗЗД е неприложима, тъй като публичната продан е извършена след вписване на възбраната, чието заличаване се иска.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На първо място, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, е необходимо материалноправният или процесуалноправен въпрос, да е решаван противоречиво от съдилищата. Съгласно задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, това основание ще е осъществено само при наличието на влезли в сила решения /определения/ по граждански дела, с които същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен по различен начин. Това условие в случая не е изпълнено. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа , че е налице противоречиво разрешаване на поставения от него въпрос с даденото в приложените съдебни актове. Последните обаче не съдържат изразено становище по поставения в изложението въпрос и следователно не обуславят наличие на противоречивото му разрешаване в твърдения от касатора смисъл.
Липсват и допълнителните изисквания, специфични за поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, релевираният като значим за делото въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ако решаването му е свързано с необходимостта от разкриване точния смисъл на приложимата правна норма чрез тълкуването й поради това, че е неясна, непълна или противоречива или с необходимостта от промяна или осъвременяване на вече формирана трайна съдебна практика по приложението на относимата към съответния случай норма, продиктувана от изменението на обществените условия и законодателството.Такава необходимост по отношение разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД не съществува. По приложението на същата е създадена обилна и непротиворечива съдебна практика, изясняваща предвидената в чл. 175, ал. 1 ЗЗД хипотеза на заличаване на всички ипотеки върху имота, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, поради погасяването им с извършването на публична продан на този имот.
В действителност същественият за изхода на делото въпрос е този приложима ли е нормата на чл.175 ЗЗД по отношение на вписаната върху имота, предмет на проданта, възбрана и съставлява ли извършването на проданта основание да се иска заличаване на същата. В изложението липсва позоваване на въпрос в тази насока, а когато касаторът не е формулирал разрешен от съда въпрос, който е от значение за формиране на крайния извод , то не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационна проверка на определението. Съдът няма служебно задължение сам да формулира въпросите, разрешени от въззивната инстанция и обосновали изхода на спора. Съгласно разрешението дадено в т. 1 на ТР № 1 от 09.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съдът може да определи правната квалификация на релевираната предпоставка за допускане касационна проверка въз основа на заявените обстоятелства и формулиран въпрос, но не и сам да извежда такъв.
За пълнота на изложението следва да се посочи , че по силата на разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД с извършването на публична продан на недвижим имот всички ипотеки и вещни права върху имота, учредени след първата ипотека, се погасяват, като ипотекарните кредитори имат право на предпочтително удовлетворение от получената при продажбата цена по реда на ипотеките си. Изключение от това правило е уредено в чл. 175, ал. 2 от ЗЗД, според който ипотеките, учредени след първата ипотека, могат да се запазят при публичната продан, ако купувачът поеме обезпеченото задължение по съгласие с ипотекарния кредитор, оформено по реда на чл. 175, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД. Следователно по силата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД купувачът по публичната продан купува имота чист от всякакви ипотеки. Заедно с това се погасяват и всички вещни права, учредени след първата ипотека. Смисълът на нормата в тази част е, че тези вещни права нямат никакво значение за ипотекарния кредитор и затова имотът се предава освободен от тях. Носителят на такива права може да търси обезщетение от учредителя на ипотеката. Тази норма обаче няма отношение към наложената върху имота възбрана. В. е обезпечителна тежест, но тя не създава вещни права върху недвижимия имот или предпочитително удовлетворение върху същия. Тя следва имота независимо у кого се намира той. Публичната продан поглъща възбраната. Само ако не може да се извърши публична продан, възбраната може да бъде вдигната и съответно заличена, но това става по реда на чл.402 ГПК / чл.321 ГПК/отм.//.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19062 от 28.12.2011год. по ч. гр.д.№ 16703/2011год. на СГС, ІV – В отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: