1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199-А
гр. София, 17.04.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 767 по описа за 2010 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община], чрез пълномощника й адв. А. П., срещу решение от 11.02.2010 г., по в.гр.д. № 290/2009 г. по описа на Монтански окръжен съд, с което е потвърдено решението на Берковския районен съд, постановено на 19.05.2009 г., по гр.д. № 373/2008 г., по описа на същия съд.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – Х. К. Х., М. Т. Х., Т. Х. К. и М. Х. К., чрез пълномощника си адв. Б. И., са депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, подробно излагат твърдения за недопустимост на касационното обжалване, тъй като не са налице хипотезите на т. 1 и т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК. Претендират направените по делото пред касационната инстанция разноски.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът не е формулирал изрично материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), жалбоподателят е длъжен да посочи ясно, точно и категорично правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който е обусловил изводите на въззивния съд относно изхода на спора, за да е налице една от хипотезата по точка 1 или точка 3 от визираната разпоредба. Самото непосочване на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение претенцията на ответниците по касационната жалба за присъждане на направените от тях пред касационната инстанция разноски в размер на 150 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, настоящият съдебен състав намира, че същите не следва да им бъдат присъждани. На страните се дължат единствено направените реално по делото разноски, а не уговорените, но незаплатени такива. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 11.05.2010 г., в който е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева ще бъде заплатено до 30.07.2010 г., на липсват каквито и да е доказателства за извършеното плащане, т.е. за извършването на претендираните разноски.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.02.2010 г., по в.гр.д. № 290/2009 г. по описа на Монтански окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: