3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София, 19.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 967/2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.Л.Б. – пълномощник на Е. М. С.,Д. М. Ш.,Й. Д. Ш.,М. В. Г.,В. В. Б.,Ц. В. И.,Р. Н. М. и Ц. Н. А. срещу решение от 09.02.2010 г. по в.гр.д. Nо 2452/07 г. по описа на Софийски градски съд ,с което е оставено в сила решение от 05.04.2007 год.,постановено по гр.д.№ 13108/06 год. на СРС- 48 състав,с което е отхвърлен предявения от касаторите иск с правно основание чл.108 ЗС срещу И. Б. С.,за предаване владението върху част от имот пл.№ 45,к.л.№ 322 от помощен кадастрален план на[жк], м.”Б. шосе-юг”,одобрен с протокол от 27.12.2002 год.,представляващ нива от 0,861 дка,4 категория,находяща се в строителните граници на[жк],м.”Д.а” и част от имот пл.№ 45,к.л.322 от помощен кадастрален план от 2002 год. на[жк], м.”Б. шосе-юг”,с площ от 1226 кв.м.,извън регулация и е оставено без разглеждане искането за отмяна на н.а.№ 143,т.І,н.д.133/06 год.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване се сочи ,че съдът се е произнесъл по правни въпроси – кога се счита,че е осъществен фактическия състав на земеделската реституция – в частност необходимо ли е скицата,придружаваща решението на ПК да бъде заверена от техническата служба и обратно счита ли се,че не е осъществен състава в случай,че скицата не е заверена; нищожно ли е решението от 14.09.2005 год. на ОСЗГ – К. при наличие на предходно решение на ПК, за които е налице основанието на чл.280 ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.По въпроса – налице ли е противоречие с разпоредбата на чл.157 ГПК/отм./,когато заключението на в.л. е изградено на предположения счита,че е налице основанието на чл.280 ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване , а по въпроса касаещ обсъждане на доказателствата,въз основа на които е възприета фактическата обстановка и са изградени правните изводи на съда,счита,че е налице основанието по чл.280 ал.1,т.3 ГПК,тъй като ще се отстрани по този начин противоречивата съдебна практика ,непълнотите и неяснотите в закона при неговото тълкуване.Претендират се разноски.
Ответната страна – И. Б. С. не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взема становище.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че ищците – касатори не са провели пълно доказване на активната си материално правна легитимация,поради което е без значение какви права противопоставя ответната страна.Доколкото са се позовавали на право на собственост,произтичащо от възстановяване на същото върху земеделски земи,съдът е приел,че не са установили собствеността да е възстановена с надлежен акт,издаден по реда на ЗСПЗЗ,а именно позитивно решение на ОСЗ. Установил е,че със съдебно решение от 16.02.1996 год. СРС е възстановил правото на собственост на наследниците на М. Д. вкл.и върху процесната нива от 2,8 дка,с план за земеразделяне,което решение обаче е предпоставка за постановяване на ново решение по чл.14 ЗСПЗЗ от ОСЗ,с което се определи и начина на възстановяване на собствеността,като се индивидуализира имота,съобразно изискванията на чл.14 ал.1 или ал.2 ЗСПЗЗ,във вр.чл.18 ж ал.1 или ал.2 ППЗСПЗЗ и се приложи скица към него.В настоящия случай ПК-К. се е произнесла с решение от 14.01.1999 год.,като е отказала възстановяването на правото на собственост в стари реални граници,поради попадането на процесната нива в регулация,поради което съдът е приел,че решението е нищожно,тъй като ПК действа при обвързана компетентност и е следвала да се произнесе с позитивно решение в полза на наследниците на М. Д..Последващото решение на ОСЗГ от 14.09.2005 год.,с което е възстановено правото на собственост върху нива от 0,861 дка,имот пл.№ 45 също е нищожно,тъй като ОСЗГ не е имала право сама да отмени предходното решение и да постанови ново позитивно решение, извън реда и сроковете,предвидени в чл.14 ал.7 ЗСПЗЗ.Освен това,то не е придружено със скица и имотът не е индивидуализиран,поради което не е произвело конститутивното си действия.Освен това не е налице идентичност между имот пл.№ 45 и нивата от 2,8 дка в м.”Д.”.По отношение на другата претендирана част от 1226 кв.м.,която е извън регулация,не са представени доказателства,че на ищците – касатори е признато правото на собственост върху нея,а решението на СРС не ги легитимира като собственици,т.е по отношение на нея не е налице завършена процедурата по възстановяване на собствеността.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Въпросът за нищожност на решението на ОСЗГ във въззивното решение е разрешен в съответствие с приетото в решение № 2878/95 год.на ІІІ г.о.и решение № 224/2001 год. на І г.о на ВКС,в които е прието,че решението на ПК,като стабилен административен акт не може да бъде отменено или изменено от самия административен орган,а това може да стане по определен от закона ред.Постановеното в последствие решение е нищожно.Останалите посочени решения са неотносими към настоящия спор ,тъй като касаят недопустимостта в делбеното производство да се разглежда спорът за това дали земеделските имоти принадлежат само на посочените в решението лица.Не е налице и разрешение на въпроса – кога е завършена земеделската реституция в противоречие с практиката на ВКС.Въззивното решение е постановено след отчитане спецификата на възстановяване на собствеността върху имоти,които се намират в границите на урбанизираните територии – чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ,в която хипотеза е необходимо към заявлението за възстановяване на правото на собственост да се приложи удостоверение и скица по чл.13 ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ,каквито въззивният съд е преценил,че липсват.Същото разрешение на въпроса е и приетото в решение № 476/2005 год. на ІV г.о.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване,тъй като заключението на в.л. не почива на предположение,а задължение на ищеца е да докаже идентичността на имота,с оглед активната си легитимация по ревандикационния иск. В настоящия случай определящият въпрос обосновал изводите на съда е за тежестта на доказване. Доказателствената тежест съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК е за страната, която твърди, че се е осъществил този факт,т.е. ищците- касатори е следвало да докажат правното положение на имота.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.3 ГПК не е обосновано. Аргументацията за наличието на това основание за допустимост на касационното обжалване, изразяваща се в липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.Не са налице и някои от хипотезите,в които разрешаването на спора би било от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото,разяснени в т.4 на ТР № 1/2010 год.на ВКС.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.02.2010 г. по в.гр.д. Nо 2452/07 г. по описа на Софийски градски съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :