Определение №347 от 4.7.2012 по ч.пр. дело №279/279 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 347

гр. София, 04.07. 2012 г.

Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юли две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.д. № 279 по описа за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ,във вр.с ал.1,т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. В. Р. срещу определение от 28.02.2012 год.по гр.д.№ 14281/11 год. на Софийски градски съд,постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК по искане за изменение на въззивното определение от 21.12.2011 год.в частта за разноските .
Ответникът по частната жалба е депозирал писмен отговор,в който излага съображения за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от процесуално легитимирана страна и против акт, подлежащ на обжалване с частна жалба,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
В обжалваното определение е прието, че заплатеното на процесуалния представител на ответника по въззивната жалба възнаграждение е прекомерно с оглед правната и фактическата сложност на трудовия спор.Съдът е взел предвид специалната норма на чл.7 ал.1,т.1 от Наредба № 1/04 год.и е присъдил по – нисък размер на разноските – 607,50 лв.,като при определянето му се е позовал на § 2 от ДР на същата наредба,съгласно който, в случаите по чл.78 ал.5 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-малко от трикратния размер на възнагражденията.
Определението е неправилно.
Приложима относно размера на адвокатското възнаграждение по трудови дела е специалната разпоредба на чл.7 ал.1,т.1 от Наредба № 1/04 год.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която минималното възнаграждение за защита по трудови дела, включително и по искове за парични вземания е 150 лв. Разпоредбата определя размера на адвокатското възнаграждение според вида на делото, и предвид социалната й функция да облекчи достъпа до съдебна защита на работниците и служителите във връзка с нарушени трудови права.
Неправилен е изводът, че според § 2 от ДР на Наредба № 1/04 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения присъденото възнаграждение не може да бъде по-малко от трикратния размер на възнагражденията по наредбата. Уговореното адвокатско възнаграждение може да бъде намалено, когато съдът решава въпроса за отговорността за разноски до размера, посочен в наредбата по чл.36 от Закона за адвокатурата.Наредбата регламентира правото на Висшият адвокатски съвет да определи само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и тези в случаите на чл.78 ал.5 ГПК и правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 не се прилага. Поради това при прилагането на чл.78 ал.5 ГПК съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а до минималния такъв според Наредба № 1.Аналогично е и възнаграждението за изготвяне на въззивна жалба без явяване в съдебно заседание – 3/4 от възнаграждението по чл. 7 , но не по-малко от 150 лв. В мотивите на обжалваното определение правилно е определено минималното възнаграждение в размер на 202,50 лв. на основание чл.7 ал.1,т.1 във вр.чл.9 ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно изложеното определението на въззивния съд, с което възнаграждението за осъществената адвокатска защита по делото за въззивната инстанция е определено в трикратен размер е неправилно и налага отмяна на определението за разликата над 202,50 лв. до 607,50 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 28.02.2012 год.по гр.д.№ 14281/11 год. на Софийски градски съд, в частта, с която на основание чл.248 ал.1 ГПК Д. В. Р. е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция за разликата над 202,50 лв. до 607,50 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top