1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
гр. София, 02.05. 2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 79 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. С. Б., чрез пълномощника й адв. П.С., срещу решение № 178/01.11.2010 г., по в.гр.д. № 223/2010 г. по описа на Габровски окръжен съд, с което е отменено решение № 69/13.05.2010 г., по гр.д. № 984/2008 г. на Габровски районен съд и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от касаторката срещу [община], М. М. Х. и Ц. С. Х. искове:1. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Б. е собственик на основание наследство и делба на описания процесен недвижим имот;2. с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху същия имот.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, свързани с пределите на контрол на въззивния съд по чл. 269 ГПК. Счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [община], чрез пълномощника си юрисконсулт Р.К., е депозирал писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, подробно излага твърдения за недопустимост на касационното обжалване, тъй като не са налице хипотезите на т. 1 и т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК. Претендира направените по делото пред касационната инстанция разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците по касационната жалба – М. М. Х. и Ц. С. Х. не са депозирали писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивният съд e приел, че ищцата-касатор в настоящото производство, с оглед събраните и обсъдени по делото доказателства, не може да се легитимира като собственик на процесния имот, доколкото не е доказано от нейна страна, че е настъпил реституционният ефект на отмяната на отчуждаването на процесния имот, по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. , поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Освен това, основателно се явява и направеното от ответницата Ц. Х. възражение за придобиване от нейна страна на процесния имот по силата на давностно владение.
Касаторката не е формулирала изрично процесуалноправния въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), жалбоподателят е длъжен да посочи ясно, точно и категорично правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който е обусловил изводите на въззивния съд относно изхода на спора, за да е налице една от хипотезата по точка 1 или точка 3 от визираната разпоредба. Самото непосочване на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че по тълкувателен път на изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК може да се изведе, че въпросът или въпросите, които касаторката е искала да постави са свързани с пределите на контрол на въззивния съд по чл. 269 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че такъв въпрос изобщо не е бил предмет на разглеждане от въззивната инстанция.
Освен това, от изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК може да бъде направен извода, че по същество така изведеният по-горе процесуален въпрос е изложен от касаторката във връзка с обосноваване на твърдяното основание за неправилност на въззивния акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 281, т. 3 ГПК, което е различно от основанията за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
На последно място, съгласно първото основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на което се позовава касаторката, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, но не с всяка практика, а само със задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от действащия ГПК. Касаторката е приложила към изложението си три определения на ВКС, които не са от кръга на задължителната практика, каквато бе посочена по-горе, както и три решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които макар и задължителна практика, не се намират в противоречие с атакуваното въззивно решение, поради липсата на ясно формулиран въпрос, по който второинстанционният съд се е произнесъл в противоречие със същите, както и поради липсата на произнасяне от въззивната инстанция по изведения по тълкувателен път процесуалноправен въпрос.
Не е налице и второто наведено основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което касаторката се е позовала. Същото би било налице, когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос, или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Касаторката не е изложила никакви доводи в тази насока. Наред с това във връзка с изведения по тълкувателен път въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, като съществува съдебна практика, която е трайна и последователна (включително и приложените от касаторката решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК) и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
На ответника по касационната жалба [община] не следва да му бъдат присъждани разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78 ал. 8 ГПК такова се присъжда единствено в полза на юридически лица и еднолични търговци. От действащия режим, в сравнение с този по отменения ГПК, са отпаднали общините, тъй като юрисконсултите получават трудово възнаграждение, а не получават отделно възнаграждение за процесуално представителство, като за разлика от юридическите лица и едноличните търговци, на тях не им се признава разхода за такова възнаграждение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 178/01.11.2010 г., по в.гр.д. № 223/2010 г. по описа на Габровски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: