3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
гр. София, 25.07.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 916 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [община], чрез пълномощника й юрисконсулт Я. Н., срещу решение № 267/20.05.2011 г., по в.гр.д. № 199/2011 г. по описа на Плевенски окръжен съд,с което е отменено решение № 2311/15.12.2010 г. на Плевенски районен съд, по гр.д. № 4155/2010 г., и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният на основание чл. 108 ЗС иск от [община] срещу “Б.” АД за предаване владението върху описаните недвижими имоти.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – “Б. АД, чрез пълномощника си адв. И. А., е депозирал писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, са изложени твърдения за недопустимост на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
За да постанови този резултат въззивният съд e приел, че ищецът не е установил по безспорен и категоричен начин правото на собственост върху процесните имоти, чието ревандикиране се иска, като в конкретната хипотеза е оборена доказателствената сила на А. № 31136/19.02.98 г.
Касаторът не е формулирал изрично материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК той е изложил по същество оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), жалбоподателят е длъжен да посочи ясно, точно и категорично правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който е обусловил изводите на въззивния съд относно изхода на спора, за да е налице хипотезата по точка 3 от визираната разпоредба. Самото непосочване на правен въпрос по визирания начин е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/12.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това, следва да се посочи, че по тълкувателен път е възможно да бъдат изведени въпросите в случаите на няколко акта за собственост за един и същи имот, които са съставени на различно основание, кой от тях удостоверява правото на собственост в полза на една от страните, както и дали представянето на удостоверение от една от страните, изходящо от същата, че даден имот се води в нейния баланс и фигурира в счетоводната й сметка, се явява доказателство годно да я легитимира като собственик на този имот.
От една страна, така поставените въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция, респективно не са обусловили нейните крайни правни изводи. Въззивният съд е извършил преценка и е обсъдил цялостния събран по делото доказателствен материал, в светлината на приложимата според него нормативна уредба, поради което това са въпроси, касаещи по същество правилността на постановения съдебен акт, без да имат значението на въпроси свързани с допустимостта на касационното обжалване, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
От друга страна, в самата касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. не е посочено какво е значението на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторите не сочат, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 267/20.05.2011 г., по в.гр.д. № 199/2011 г. по описа на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: