О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
София, 24.07. 2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 178/2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. Р.,С. Н. К. и М. Д. Й. чрез адв.З. С., срещу въззивно решение №1266 от 04.11.2011г. на ОС Варна, постановено по в.гр.д.№ 1094/2011г. С това решение е обезсилено решение № 1289/30.03.2011г. по гр.д. № 3281/2008г. на XX състав на В. в частта в която са отхвърлени предявените от М. А. Р. , С. Н. К. и М. Д. Й. срещу Д. А. Д. , Н. А. А. , И. К. С. , С. К. Н. , Т. С. А. , Т. Н. А. , Д. А. З. и Д. А. И. отрицателни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на реална част от недвижим имот, находящ се в землището на гр. В.,[жк], представляващ новообразуван имот № … по ПНИ на СО „А.”, целия с площ от … кв.м. и с площ на частта от…. кв.м. и при граници на същата: път, канавка и останалата част от имот № …, които граници са означени в син контур на скицата, приложена на л. 36 от делото, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, и в частта, в която ищците са осъдени да заплатят на ответниците сумата от 1 130.00 лева, представляваща реализирани от ответниците в хода на делото съдебно деловодни разноски, изразяващи се в заплатен депозит за вещи лица и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, като вместо това е постановено прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска поради липса на правен интерес и ищците са осъдени да заплатят на ответниците сумата от 1130.00лв., представляваща разноски пред първата инстанция, и сумата от 1000.00лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за допустимостта на предявения иск, като неправилно е квалифицирал фактите и техните правни последици и неправилно е приел, че между страните е налице спор за материално право , който следвало да се реши в производство по иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ . Сочи се и това, че разрешеният от съда материалноправен въпрос се свежда до това кому принадлежи правото на собственост при конкуренция на права на две групи реституирани собственици с признати за възстановяване права по ЗСПЗЗ . Поддържа се, че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и, че делото има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответните страни не вземат становище по касационната жалба.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск .
За да обезсили първоинстанционното решение, с което този иск е отхвърлен като неоснователен, и да прекрати производството, въззивният съд е приел недопустимост на иска поради липса на правен интерес. Обосновал е извода си с това, че след като ПК, съответно ОСЗГ-В., са постановили вече решения за признаване на правото на собственост на наследниците и на Г. Й. /ищците/ и на наследниците на Д. Я. /ответниците/, по отношение на един и същ имот, то между тези страни е налице спор за материално право и ищците имат правен интерес да защитят правата си с иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, но не и с отрицателен установителен иск, още повече, че тяхната реституционна процедура не е приключила и няма издадена в тяхна полза заповед на кмета по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Отчетено е, че в случая не става въпрос до разгледана от съда претенция по нередовна искова молба, съдържаща противоречие между обстоятелствена част и петитум, тъй като двукратно исковата молба е оставяна без движение и с уточняващи молби от 02.07.2008г. и от 01.03.2011 г. ищците са настояли, че наследниците на Д. Я. са се самоопределили като собственици на притежаван от техния наследодател до кооперирането на земите имот, което сочи на спор за материално право към момента на колективизацията, но искат установяване в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на реалната част от имота, предмет на иска към настоящия момент. Посочено е и това, че ищците не установяват правен интерес да предявят иска си срещу ответниците като наследници на Д. К. Я., след като не те са записани в регистъра на имотите към ПНИ за ПИ №…., а този имот се води записан на [община]. Записът на наследодателката им в регистъра на имотите по П. към ПНИ за имот № 2574 не представлява оспорване на собственическите правата на ищците и не е достатъчен да мотивира у тях правен интерес от иск за собственост, насочен срещу така посочените ответници.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението, представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК – доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на правен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи това, че доводите на касатора, за това, че съдът е дал неправилна квалификация на фактите по делото не могат да бъдат споделени. С оглед становищата на страните по делото и безспорните факти, че един и същ имот е реституиран с решения на административния орган по земеделска реституция веднъж на ищците като наследници на техния наследодател, и втори път на ответниците, в качеството им на наследници на друго лице-техен наследодател, несъмнено обосновава извод за наличие на спор за материално право, който следва да бъде разрешен в производство по иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, какъвто не е предявяван в настоящото дело. В случая е предявен отрицателен установителен иск за отричане правото на собственост на ответниците към настоящия момент. За ищците липсва правен интерес от последния. Същите имат интерес от предявяване на иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ за разрешаване на спора за материално право, който ще даде отговор на въпроса чий е бил имотът към момента на кооперирането му .
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1266 от 04.11.2011г. на ОС Варна, постановено по в.гр.д.№ 1094/2011г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: