5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1202
София, 12.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 594/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, представляван от гл.юрисконсулт Сн.Д., на [фирма] чрез адв.В.Н. и на [фирма] чрез адв.Р.Н. и адв.Г.А. срещу въззивно решение № 86 от 18.01.2011год. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д.№ 2274/2008год. С това решение е отменено решението на СГС, постановено на 07.07.2008г. по гр. дело № 337/2003 г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен установителният иск за собственост на ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на рееионалното развитие и благоустройството, предявен срещу [фирма] и [фирма], както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането за отмяна на нот. акт № 1, том 1-2, peг. № 40, н. дело № 3/2000 г. и е постановено друго, с което се признава за установено по отношение на [фирма] -представлявано от К. Р. Н. и [фирма], представлявано от Р. С. Н., че Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството е собственик на следния недвижим имот: ПАРТЕРЕН ЕТАЖ, застроен на площ от 840 /осемстотин и четиридесет/ кв. метра от масивната триетажна сграда, находяща се в [населено място], [улица] при съседи: [улица], [улица], сгради и терени, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху застроеното държавно място; отменен е на осн. чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ Нотариален акт № 1, том 1-2, peг. № 40, дело № 3/2000 г. съставен на 27.01.2000 г. от нотариус Ж. Б. с peг. № 003 с район на действие Софийски районен съд, с който [фирма] е признато за собственик на партерния етаж, застроен на площ от 840 кв.м от масивна триетажна сграда, находяща се в [населено място], [улица], поправен с нотариален акт за поправка на нотариален акт № 7, том 1-2, peг. № 325, дело № 49/2000 г., съставен на 20.06.2000 г. ,съгласно който е допусната поправка на нот. акт № 1 от 27.01.2000 г. относно наименованието на дружеството; на осн. чл.115, ал.2 от ЗС, е даден на Държавата шестмесечен срок за отбелязване на това решение в Службата по вписванията; оставено е в сила решението на Софийския градски съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на – Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за предаване владението на гореописания недвижим имот; оставено е в сила решението на СГС и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Държавата за прогласяване нищожността на нот. акт № 50, том. 1-1, peг. № 326, дело № 50/2000 г., съставен на 20.06.2000 г. от нотариус Ж. Б. с peг. № 003 с район на действие Софийски районен съд.
В касационната жалба на Държавата, насочена против въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете й, се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1, т.3 ГПК.
В своето изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът – ищец в производството, сочи чл.280 ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроси, свързани с приложението на нормите на чл.108 от ЗС и чл.431 ал.2 от ГПК/отм./ и по-конкретно : “ за основателността на иска по чл.108 от ЗС при доказано право на собственост на ищеца и липса на валидно правно основание за владение/държане от страна на ответника,упражняващ правата си чрез другиго в хипотезата на чл.68 от ЗС”; “за отражението на липсата на транслативен ефект на вещни права по договор за продажба на недвижим имот върху основателността на ревандикационния иск , предявен срещу купувача,като се има предвид , че продажбата от несобственик обосновава установяване на добросъвестно владение от приобретателя”; “за действителността на договор за покупко-продажба , извъшена без основание или при отпаднало основание за собственически права”.
В касационната жалба на [фирма], насочена против въззивното решение в частта, с която са уважени исковете, се релевират доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1, т.1 от ГПК по процесуалноправния въпрос от значение за изхода на спора: ”необходимо ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства , както и доводите и възраженията в тяхната съвкупност и взаимна връзка . Касаторът се позовава се на противоречие на въззивното решение с ППВС №7/65г., ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК, ТР№1 от 04.01.2001г. на ОСГК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване на този касатор се сочи и чл.280 ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос :” кои са предпоставките, които трябва да са налице, за да се приеме, че в полза на държавно предприятие е възникнало право на собственост върху предоставен му за стопанисване и управление недвижим имот, сред които сегашната практика включва и изискването имотът да е вписан в счетоводните книги на предприятието”. Според касатора въпросът е от значение за точното тълкуване и прилагане на закона и за осъвременяване на практиката.
В касационната жалба на [фирма], насочена против въззивното решение в частта, с която са уважени исковете, се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1, т.3 ГПК.
В изложението си по чл.284 ал.3 от ГПК този касатор сочи чл.280 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК по процесулнноправните въпроси : ”може ли без пълно и главно доказване съдът да обоснове изводите си за титулярство на правото на собственост на имота, предмет на ревандикация” и “ допустими ли са всички доказателствени средства за доказване предоставянето на имуществото за управление и стопанисване”, както и по материалноправния въпрос : ”кой е приложимият към 1982г. правен режим на предоставяне на право на стопанисване и управление за социалистическите стопански организации – Н. /отм/ или Правилника за икономическия механизъм /отм./ , който следва да се приложи при предаването на спорния имот на праводателя на ответника [фирма] – ВТО “А.”. Позовава се на Р№1050/21.10.1991г. на ВС, І ГО, по гр.д.№ 853/91г.; Р №263/19.07.2010г. на ВКС, ІГО, по гр.д.№1157/09г.; Р№1253/30.12.2008г. на ВКС ІV ГО,по гр.д.№3541/2007г.;Р№668/04.02.2009г. на ОС Велико Търново, постановено по гр.д.№947/08г. и О№504/24.07.2009г. на ВКС І ТО, по т.д.№337/09г.
Ответните по касационната жалба на Държавата страни – [фирма] и [фирма], в представените писмени отговори оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, респ.основателността на жалбата.
В представените писмени отговори по касационните жалби на двете дружества, Държавата оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, респ.основателността на жалбите.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съобразно разрешенията по спорни въпроси на касационното обжалване, дадени с ТР№1/19.02.2010г., преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд се произнася дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касаторите основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 от ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. С оглед възприетото и с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009 г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 от ГПК , съдът констатира пороци , обосноваващи извод за невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
В процесния случай касационната инстанция констатира, че и двете предходни съдебни инстанции са се произнесли при нередовна искова молба. Задължение за въззивният съд е както да посочи правната квалификация на иска / поради положението му на инстанция разглеждаща спора по същество/, така и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата молба, с оглед определяне именно на тази правна квалификация-арг. чл. 129 и чл. 130 ГПК. Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд, така и поради императивното изискване за валидност на сезирането – преценка, предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. С оглед въззивния характер на второинстанционното производство, регламентиран и от действащия ГПК, т. 4 на ТР на ОСГК на ВКС на РБ № 1/2001 г. не е загубила своето значение, поради което неизпълнението на дадените с нея указания установяват и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Констатираният в рамките на служебно извършената проверка порок е достатъчно основание касационното обжалване да се допусне.
Касаторите следва да внесат държавна такса в размер на по 946,46лв. всеки от тях за касационно разглеждане на делото.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 18.01.2011год. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д.№ 2274/2008год.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на по 946,46лв. всеки от тях и представят вносен документ за това, в противен случай производството ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на І г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: