1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
гр. София, 15.03.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 374 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по две частни жалби, първата от които е на В. Р. В. и Л. А. В., подадена чрез пълномощниците им адв. Н. Ч. и адв. Н. Х., срещу определение от 07.03.2011 г., по гр.д. № 6079/2010 г., по описа на СГС, гражданско отделение, II-Б въззивен състав, с което са обезсилени решение от 23.07.2009 г. на СРС, ГК, 34 състав, по гр.д. № 15812/2007 г., както и решение от 30.12.2010 г., по гр.д. № 6079/2010 г., на СГС, ВО, II-Б състав и е прекратено производството по второто дело, поради отказ от иска. С частната жалба се иска отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен, постановен при нарушение на процесуалния закон, по подробно изложените в нея съображения. Освен това към частната жалба са изложени и основания за допускане на касационен контрол на обжалваното определение.
Ответниците по частната жалба – Г. Ц. С. и Л. Т. С., чрез пълномощника си адв. С. Х., са депозирали писмен отговор в срока по чл. 276 ал. 1 ГПК, в който твърдят, че частната жалба не отговаря на изискванията на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване, а по същество е неоснователна, поради което молят същата да не бъде допускана до касационно обжалване, евентуално да бъде оставена без уважение.
Втората частна жалба е подадена от Г. Ц. С. и Л. Т. С., чрез пълномощника им адв. С. Х., срещу определение от 18.05.2011 г., по гр.д. № 6079/2010 г., по описа на СГС, гражданско отделение, II-Б въззивен състав, с което на основание чл. 192 ал. 4 ГПК (отм.) е изменено определение от 07.03.2011 г., по гр.д. № 6079/2010 г., в частта за разноските, като на основание чл. 64 ал. 4 ГПК (отм.) частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на ответниците по делото В. Р. В. и Л. А. В. сумата 2 570 лева разноски по делото. С частната жалба се иска частична отмяна на обжалвания съдебен акт като незаконосъобразен за сумата над 1 170 лева, тъй като не е взето предвид направеното от пълномощника на ищците възражение за прекомерност на поисканото от ответниците адвокатско възнаграждение, по подробно изложените в нея съображения.
Ответниците по частната жалба – В. Р. В. и Л. А. В. не са депозирали писмен отговор по чл. 276 ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбите са постъпили в срок, изхождат от процесуално легитимирани страни, против определения, които преграждат развитието на делото и чието обжалване изрично е предвидено в закона, поради което съдът ги преценява като допустими, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
По частната жалба на В. Р. В. и Л. А. В.:
С решение от 30.12.2010 г., постановено по гр.д. № 6079/2010 г., СГС, ВО, II-Б въззивен състав, е оставил в сила решението от 23.07.2009 г. по гр.д. № 15812/2007 г. на СРС, 34 с-в и е осъдил ищците Г. Ц. С. и Л. Т. С. да заплатят на ответниците В. Р. В. и Л. А. В. сумата 500 лева, на основание чл. 64 ал. 2 ГПК (отм.). В срока за касационно обжалване, с молба от 07.02.2011 г., ищците са направили искане за прекратяване на производството по делото на основание чл. 119 ал. 2 ГПК (отм.), поради отказ от предявения от тях иск, тъй като са постигнали извънсъдебно споразумение с ответниците, както и обезсилване на постановените по делото решения. С резолюция от 11.02.2011 г., СГС, II-Б въззивен състав, съдията-докладчик по делото е посочил, че по делото вече има постановено решение, поради което не е компетентен да се произнесе по молбата, а допустима би била молба по чл. 192 ал. 5 ГПК. С нова молба от 25.02.2011 г., пълномощникът на ищците отново изрично е заявил, че неговите доверители правят отказ от предявения от тях иск, поради което се иска обезсилване на постановените по делото решения и прекратяване на производството. С атакуваното определение от 07.03.2011 г., СГС, II-Б въззивен състав, е обезсилил постановените по делото решения и е прекратил производството по него.
На първо място, следва изрично да се посочи, че така постановеното определение от въззивния съд е такова по смисъла на чл. 274 ал. 1, т. 1 ГПК, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което неговото обжалване става по реда на ал. 2 на чл. 274 ГПК, а не по реда на ал. 3 на същия член. Ето защо не е необходимо да са налице основанията за допускане на касационен контрол по чл. 280 ал. 1 ГПК.
На следващо място, видно е от депозираната пред въззивния съд молба от 07.02.2011 г., че ищците изрично са заявили отказ от предявения от тях иск. Това те могат да направят винаги в хода на производството по делото, дори и след приключване на устните състезания, до влизане в сила на постановеното решение, каквато е и настоящата хипотеза. В случаите, когато се заявява отказ от иска не е нужно съгласието на ответника по делото, нито е необходимо ищецът да посочва причините, поради които той се отказва от предявения иск, а ако го е направил (какъвто е конкретния случай) това е ирелевантно за съда и задължението му да прекрати производството по делото. В настоящата хипотеза първоначално въззивният съд неправилно е приел, че се касае за молба по чл. 192 ал. 5 ГПК (отм.), а не такава по чл. 119 ал. 2 ГПК (отм.), като е изходил от мотивите, поради които ищците са заявили отказ от иска. Впоследствие, след подаване на молбата от 25.02.2011 г., той правилно и законосъобразно е обезсилил постановените по делото решения (по аналогия с нормата на чл. 192 ал. 5 ГПК (отм.) и е прекратил производството по делото поради отказ от иска.
В тази връзка изрично следва да се отбележи, че е неоснователен доводът на частните жалбоподатели, че ищците е следвало да обжалват резолюцията на съда от 11.02.2011 г., а същият не е могъл да се произнесе повторно по молбата от 25.02.2011 г., тъй като вече се е произнесъл по същото искане. От една страна, резолюцията от 11.02.2011 г. не подлежи на обжалване, доколкото не попада в нито една от хипотезите на чл. 274 ал. 1 ГПК. От друга страна, произнасянето на съда не е от категорията на тези, които не могат да бъдат изменяни и допълвани от същия по реда на чл. 195 ал. 2 ГПК (отм.), тъй като се произнася по същество по поставения въпрос. Не на последно място, както бе посочено вече, винаги (до влизане в сила на съдебното решение) ищецът може да прави искане за прекратяване на производството поради отказ от иска, като не е обвързан от предходни произнасяния на съда по аналогични молби.
Ето защо, с оглед на всичко гореизложено, атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
По частната жалба на Г. Ц. С. и Л. Т. С.:
С молба от 01.04.2011 г., ответниците по делото, с оглед прекратителното определение на съда от 07.03.2011 г., са поискали присъждане на направените от тях разноски пред двете инстанции в размер на 2 570 лева, от които разноски пред първата инстанция – 1 570 лева и заплатен адвокатски хонорар от 1 000 лева пред втората инстанция.
С молба от 19.04.2011 г., ищците са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред двете инстанции, поради което са поискали присъждането на такова в по-малък размер.
На 18.05.2011 г., на основание чл. 192 ал. 4 ГПК (отм.) СГС е постановил обжалваното определение, с което е изменено определението от 07.03.2011 г. и ищците са осъдени да заплатят на ответниците разноски по делото и за двете инстанции в размер на 2 570 лева.
Съгласно чл. 64 ал. 3 ГПК (отм.), когато делото се прекратява ответникът има право на направените от него разноски. В случаите, когато прекратяването се извършва от въззивната инстанция (каквато е настоящата хипотеза) присъждането на всички разноски, включително и тези пред първоинстанционния съд, следва да се извърши от второинстанционния такъв, ако то е поискано самостоятелно от него. В конкретния случай, ответниците по повод съобщението за прекратяване на делото поради отказ от иска, са поискали присъждане на всички направени от тях разноски пред двете инстанции.
Видно от доказателствата по делото, същите са направили следните разноски: пред първоинстанционния съд – 1 570 лева, от които 1 000 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от адв. Н. Ч. и адв. Н. Х. и 570 лева – заплатени депозити за вещи лица; пред въззивната инстанция – 1 000 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от адв. Н. Ч. и адв. Н. Х..
От представеното пред СРС доказателство за направените от В. разноски за адвокат – договор за правна защита и съдействие (л. 53 в кориците на първоинстанционното дело) е видно, че е било уговорено да бъде заплатено от двамата ответници адвокатско възнаграждение на адв. Ч. и адв. Х., за процесуално представителство пред районния съд, в размер на 1 000 лева общо. Липсва обаче отбелязване в договора, а и не са ангажирани други доказателства в тази насока, че така уговорената сума е била изплатена било частично, било изцяло. В тази връзка следва да се отбележи, че по принцип, с изключение на предвидените от закона случаи (хипотезата на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата) на присъждане подлежат само действително направените, т.е. заплатените разноски, включително и адвокатския хонорар, което означава, че не се присъждат суми, които реално не са заплатени и за които само е поето задължение за това, каквато е настоящата хипотеза. Ето защо максималният размер, в който въззивният съд е могъл да присъди направените от В. разноски пред първоинстанционния съд е сумата 570 лева.
По отношение на направените пред въззивната инстанция разноски от ответниците е представен договор за правна защита и съдействие от 10.11.2009 г. (л. 30 в кориците на въззивното дело), от който е видно, че е било уговорено да бъде заплатено от двамата ответници адвокатско възнаграждение на адв. Ч. и адв. Х., за процесуално представителство пред СГС, в размер на 1 000 лева общо, което възнаграждение е било изплатено на посочената дата. Доколкото всяка една от страните по делото (в случая всеки един от двамата ответници) има право да получи заплатения от него хонорар за един адвокат, както и с оглед отбелязването в договора за правна защита и съдействие, всеки един от ответниците има право да получи по 500 лева, заплатени за неговото процесуално представителство пред въззивния съд.
Така уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение на процесуалните представители на ответниците не следва да бъде намалявано поради прекомерност, тъй като казусът, който е предмет на делото, се отличава със сравнително голяма фактическа и правна сложност.
Поради това, с оглед на гореизложеното, въззивният съд неправилно е присъдил на ответниците направените от тях разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер на 2 570 лева, вместо в размер на 1 570 лева. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено в частта му с която разноските са присъдени за горницата над 1 570 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.03.2011 г., по гр.д. № 6079/2010 г., по описа на СГС, гражданско отделение, II-Б въззивен състав, с което са обезсилени решение от 23.07.2009 г. на СРС, ГК, 34 състав, по гр.д. № 15812/2007 г., както и решение от 30.12.2010 г., по гр.д. № 6079/2010 г., на СГС, ВО, II-Б състав и е прекратено производството по второто дело, поради отказ от иска.
ОТМЕНЯ определение от 18.05.2011 г., по гр.д. № 6079/2010 г., по описа на СГС, гражданско отделение, II-Б въззивен състав, с което на основание чл. 192 ал. 4 ГПК (отм.) е изменено определение от 07.03.2011 г., по гр.д. № 6079/2010 г., в частта за разноските, като на основание чл. 64 ал. 3 ГПК (отм.) Г. Ц. С., ЕГН: [ЕГН] и Л. Т. С., ЕГН: [ЕГН] и двамата с адрес: [населено място], [улица] са осъдени да заплатят на В. Р. В., ЕГН: [ЕГН] и Л. А. В., ЕГН: [ЕГН] и двамата с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] направените по делото разноски за горницата над 1 570 лева, като ПОТВЪРЖДАВА обжалваното определение в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: