О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 930
София, 11.12.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 669/2012год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. М. Х., представлявана от адвокат Х., срещу въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд № 281 от 11.06.2012год. по в.гр.дело № 474/2012год., с което е потвърдено Решение № 88/12.03.2012г. постановено по гр.д. № 578/2011г. на Велинградски РС .
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че решението на въззивния съд противоречи на ТР№96/16.11.1971г. на ОСГК на ВС, на Решение №439/27.06.2002г. на ВКС, постановено по гр.д.№703/2001г. и на определение №744/03.07.2009г. на ВКС, постановено по гр.д.№572/09г., тъй като наследственият приземен етаж от наследствената жилищна сграда на застроена площ от 40кв.м. е годен обект на делба,тъй като е задоволявал жилищни нужди на наследодателите на страните преди 17.05.1963г. Сочи се също, че решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВС относно приложението на чл.116 б.Б ЗЗД във връзка с прекъсването на давността относно претенцията й по чл.30 ЗН- позовава се на решение №1480 от 13.10.1962г. по гр.д. №1217/62г. на ВС.
От ответника по касация – Д. М. М., чрез адв.К., е постъпил отговор със становище за недопустимост на касационното обжалване.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, съобрази следното:
С обжалваното решение е потвърдено Решение № 88/12.03.2012г., постановено по гр.д. № 578/2011г. на Велинградски РС. С последното е отхвърлен предявеният от Ф. М. Х. против Д. М. М. иск по чл.30 от Закона за наследството за възстановяване на запазената част в размер на по 1/6 от следните недвижими имоти: а./от 700/785 -ти идеални части от ПИ ….. -целият с площ от 785 м2, при граници и съседи: улица …; ПИ …..; ПИ ….; ПИ ….; ПИ …..; б./от приращенията в имота – 208/248 ид.части от жилищната сграда с №……-цялата с Р. на двата етажа от 248 м2; -от Сградата с № ….., на застроена площ от 35 м2; -от Сградата №…… от 60 м2 и от Сградата № ……, на застроена площ от 56 м2 ; в./ от втория редовен жилищен етаж от старата наследствена жилищна сграда на застроена площ от 40 м2, построена в описания по-горе ПИ …. в кв…. по плана на [населено място], като неоснователен. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен и предявеният от Ф. М. Х. против Д. М. М. иск за делба на следните недвижими имоти: 1.ПИ ……. -целият с площ от 785 м2, при граници и съседи: улица …..; ПИ…..; ПИ …..; ПИ …..; ПИ …. приращенията в имота- 208/248 ид.части от – жилищната сграда с №…..-цялата с Р. на двата етажа от 248 м2; -от Сградата с № …..,на застроена площ от 35 м2; -от Сградата №….. от 60 м2 и – от Сградата № ……, на застроена площ от 56 кв.м. ; 3.втория редовен жилищен етаж от старата наследствена жилищна сграда на застроена площ от 40 м2, построена в описания по-горе ПИ….. в кв….. по плана на [населено място], при квоти 1/6 за Ф. Х. и 5/6 за Д. М.;2.80/785 /осемдесет седемстотини осемдесет и пети/ идеални части от описания по-горе Поземлен имот, при равни квоти, както и на ЖИЛИЩЕН АПАРТАМЕНТ на първия етаж от жилищната сграда със застроена площ на апаратмента 40 кв.м., която сграда е заснета с идентификатор ….. и застроена площ от 124 кв.м., при равни квоти. Ф. М. Х. е осъдена да заплати на Д. М. М. сумата от 380 лв. разноски по делото, а на Държавата, в полза на бюджета на съдебната власт, такса в размер на 80 лв. по иска за делба и 50 лв. по иска по чл.30 от Закона за наследството, както и 5 лв. такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
За да обоснове извода си, че претенцията по чл.30 ЗН е неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение в тази част, въззивният съд е приел, че ищцата-настоящ касатор, не е доказала в процеса, че е накърнена запазената й част от наследството на нейната майка. В допълнение и във връзка с направено от ответника възражение, съдът е приел, че тази претенция е неоснователна и поради това, че е погасена по давност. В тази връзка е отчетено от съда, че наследодателката е починала на 19.12.2005г., че на 17.12.2010г. е бил предявен иск за делба на наследството, по който е било образувано гр.д.№1564/2010г. и с влязло в сила определение от 11.02.2011г. това производство е прекратено. В тази връзка, позовавайки се нормата на чл.116 б.б ЗЗД, съдът е обосновал извод, че в конкретния случай предвид прекратяване на производството по цитираното дело давността не се счита за прекъсната с подаването на исковата молба за последното, поради което и към датата на предявяването на иска по чл.30 ЗН, предмет на настоящото производство – на 17.12.2010г., давността за упражняване на правото по чл.30 ЗН е изтекла.
Въззивният съд е потвърдил решението на В. и в частта , с която е отхвърлен искът за делба. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е налице съсобственост върху процесните идеални части от поземления имот, а същите са изключителна собственост на ответника по иска. Обосновал е извод, че с оглед горното последният е собственик и на подобренията върху имота по силата на приращението. По отношение на процесния приземен етаж от жилищната сграда с площ 40 кв.м., въззивният съд е приел, че същият не отговаря на изискванията за самостоятелно жилище. Във връзка с възраженията на ищцата и позоваването й на ТР№96/16.11.1971г. на ОСГК на ВС, съдът е посочил, че действително съгласно разясненията на това ТР, което не е загубило значението си, заварените сгради, в които етажи или части от етажи, които са били обособени като отделни жилища и са се ползвали като такива към 17.05.1963г., макар и неотговарящи на строителните правила и норми, са самостоятелни обекти на правото на собственост и могат да бъдат обект на възлагане при делба, на придобивна давност и на прехвърлителни сделки. В процесният случай обаче ищцата не е доказала, че са налице условията за прилагане на приетото с това ТР – не е доказала, че тази част от сградата е съществувала към посочената дата, както и, че се е ползвала като жилище към същия момент.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Използваната от касатора обща формулировка – относно “приложението на чл.116 б.Б ЗЗД” не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отделно от това дори да се приеме този въпрос като такъв по смисъла на цитираната правна норма, то същият не е обуславящ изхода на спора и не може да обоснове различни крайни изводи дотолкова, доколкото съдът е разгледал претенцията и по същество и е обосновал извод за нейната неоснователност поради това, че ищцата не е доказала да е накърнена запазената й част от наследството на нейната майка. При липса на общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване съдът не дължи произнасяне по специфичните предпоставки, поддържани от касатора.
Не представлява въпрос по смисъла на чл.280 ГПК и оплакването, че въззивният съд се е произнесъл с решението си в противоречие с практиката, визирана в ТР№96/16.11.1971г. на ОСГК на ВС и останалите актове на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, посочени в изложението. На първо място касаторът изобщо не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с разрешенията, дадени в цитираните актове, не е обосновал и в какво се състои противоречието. Това е достатъчно, за да се обоснове извод, че не са налице предпоставки за допускане касационен контрол на въззивното решение. Въпреки това, следва да се посочи, че решението на въззивната инстанция не противоречи на практиката, на която се позовава касатора.Въззивният съд изрично е посочил в решението си, че ТР№96/16.11.1971г. на ОСГК на ВС не е загубило действието си и съгласно него заварените сгради, в които етажи или части от етажи, които са били обособени като отделни жилища и са се ползвали като такива към 17.05.1963г., макар и неотговарящи на строителните правила и норми, са самостоятелни обекти на правото на собственост и могат да бъдат обект на възлагане при делба, на придобивна давност и на прехвърлителни сделки. Крайният си решаващ извод, че процесният приземен етаж от жилищната сграда с площ 40 кв.м не отговаря на изискванията за самостоятелно жилище и поради това не следва да се допуска до делба е обосновал с това, че в процесния случай ищцата не е доказала, че тази част от сградата е съществувала към посочената дата, както и, че се е ползвала като жилище към същия момент. Въпросът дали този извод е правилен и обоснован е фактически, свързан е с преценка на фактите и доказателствата и по същество е касационно основание чл. 281, т. 3 от ГПК. Същият е от значение за правилността на решението и подлежи на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Пазарджишки окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания.
Разноски за касатора не се следват предвид изхода на делото, а ответникът по касационната жалба не е претендирал присъждането на такива.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд № 281 от 11.06.2012год. по в.гр.дело № 474/2012год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: