1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 931
София, 11.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 608/2012год.
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] в ликвидация [населено място] против решение № 23/21.04.2012г., постановено по гр.д.№ 13/2012г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение №340 от 23.11.2011г. на Бургаски окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1763/2010г. С последното е отхвърлен искът с правно основание чл.108 ЗС, предявен от касатора, да се признае за установено по отношение на [община], че [фирма] в ликвидация [населено място] е собственик на недвижим имот, представляващ У. …., кв…. по плана на Южната индустриална зона, [населено място], на площ от 2631кв.м. при граници: изток – улица; улица; запад – У. ….; север – У. … и У. ….; юг – У. – …., за който е отреден имот с идентификатор №….. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №РД-…../……г. на Изпълнителния директор на А., както и за осъждане на [община] да предаде владението върху същия.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че процесният имот – У. …., кв…. по плана на Южната индустриална зона, [населено място], на площ от 2631кв.м. при граници: изток – улица; улица; запад – У……; север – У. …. и У…….; юг – У. – ….., за който е отреден имот с идентификатор №…… по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед №РД-…./…..г. на Изпълнителния директор на А., не е бил предоставен за стопанисване и управление на праводателя на ищцовото дружество, поради което не е бил включен в капитала му към момента на преобразуването му в Е. с държавно имущество и е неприложима нормата на пар.7, ал.2 от З. и пар. 17а от З. /отм/, поради което и не е станал собственост на ищеца по силата на придобивната сделка – договор за покупко – продажба от ………г. Обосновал е извода си с това, че действително по реда на пар. 17а от З. /отм/ праводателят на ищеца е придобил имот от 50дка, които впоследствие с договор за покупко – продажба от ………г. е прехвърлил на ищцовото дружество, но е приел, че този имот и процесният са съседни имоти. Посочил е, че ищецът не е доказал в процеса, че процесният имот е част от имота, предмет на сделката.
В касационната жалба и изложението към нея е формулиран въпросът: вписването в баланса на държавно предприятие на недвижим имот,изричното записване в акт за държавна собственост, че имотът с определена площ и граници е предоставен за стопанисване и управление и оценяването му като част от капитала на държавна фирма по ПМС № …/….г. към момента на преобразуването й в Е. с държавно имущество, достатъчно ли е да се приеме, че имотът е станал собственост на преобразуваното дружество именно в посочените граници и с отредената площ, при изпълнение на разпоредбите на чл.2 ал.2 Н. във връзка с §7 ал.2 З. във връзка с чл.17 а З./отм./. Обосновава допускането до касация с това, че тези съществени материално правени въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като представя решение № 97 от 25.02.2010г. по гр.д. № 99/09г. на ВКС – основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Към изложението е приложено и определението по чл.288 ГПК, постановено по гр.д.№99/09 на ВКС и решение 1039/19.07.2002г. по гр.д.№ 1377/01г. на ВКС, постановено по отменения ГПК.
Ответникът по касация [община] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба основни материално правни въпроси са съществени, защото касаят предмета на делото , но отговора им в конкретния случай не обуславя изхода от спора. Те са разрешени от въззивния съд в съответствие с представената практика от касатора, която е последователна относно това, че разпределението на бившата държавна собственост на държавна и общинска се извършва с нормата на пар. 7, ал. 1 и 2 от З., че включените в капитала на търговските дружества недвижими имоти не стават общинска собственост. Общината придобива недвижим имот, ако е налице някое от основанията по ал.1 от този текст. По приложението на чл. 17а от З. /отм/ също е последователна практиката относно това, че включеният в капитала на преобразувано търговско дружество недвижим имот става негова собственост, ако му е бил предоставен за стопанисване и управление и не е изключен изрично от капитала с акта за преобразуване. В случая обаче особеното е, че искът е отхвърлен поради това, че не е доказано от ищеца имотът, предмет на предявения иск, да е част от имота, придобит от праводателя му по реда на чл.17а З. отм. С оглед изложеното въпросът не е обуславящ изхода на спора.
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният в конкретния случай въпрос не е такъв, поради което се обосновава извод, че не е налице общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване, в който случай не се дължи произнасяне по специфичните такива, поддържани от касатора.
За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че в случая не е налице и основанието по чл.280 т.1 ГПК . Следва да се има предвид, че основанието по чл.280 т.1 ГПК е налице когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В случая касаторът не е обосновал в какво се състои противоречието. Практиката на ВКС е трайна и последователна по отношение приложението на чл. 17а от З. /отм/ и пар. 7, ал. 1 и 2 от З. . Доколкото е засегнат във въззивното решение така поставения от касатора въпрос в процесния случай , същият не е в противоречие и със задължителната практика в тази насока.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 23 от 21.04.2012г., постановено по гр.д.№ 13/2012г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: