1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр. София, 22.03.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 3 по описа за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д., п. от м. на р. р. и б., подадена чрез пълномощника му юрисконсулт Р. Г.-Е., срещу определение № 651/26.10.2011 г., по ч.гр.д. № 551/2011 г., по описа на Варненски апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 2167/13.07.2011 г., постановено по гр.д. № 1155/2010 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на държавата за изменение на определение № 216 от 21.01.2011 г. по гр.д. № 1155/2010 г., в частта за разноските.
Касаторът се е позовавал като основание за допускане на касационния контрол на хипотезата на чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, като е изложил и процесуалноправния въпрос, който е от значение за конкретната хипотеза, а именно: следва ли министъра на регионалното развитие и благоустройството като ответник, представляващ държавата, да поеме разноските при прекратяване на съдебното производство, след като с поведението си не е дал повод за завеждането му и след като действията по актуване, респективно отписване на недвижими имоти частна държавна собственост се извършват от съответния областен управител.
Ответникът по частната касационна жалба – [община], чрез пълномощника си старши юрисконсулт Р. С., е подал писмен отговор в срока по чл. 276 ал. 1 ГПК, в който моли същата да не бъде допускана до касационно обжалване, а евентуално – да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК.
За да остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК първоинстанционният съд е приел, че ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради което, независимо от прекратяване на производството по него, той следва да понесе отговорността за разноски.
За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд по същество е преповторил мотивите на окръжния съд, като е посочил , че в случая следва да намери по аналогия приложение нормата на чл. 78 ал. 2 ГПК, изградена върху идеята, че разноските се понасят от страната, която неоснователно е предизвикала делото, независимо от неговия изход,а в конкретния случай ответникът с извънпроцесуалното си поведение е предизвикал неоснователно делото.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,тъй като точното прилагане на закона, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че постоянната практика на ВКС е, че и в хипотезата на прекратяване на производството ищецът има право на направените по делото разноски,тогава когато ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото.Горният извод се обосновава и по аргумент на противното с оглед нормата на чл. 78 ал. 2 ГПК.Следва да се има впредвид,че в процесния случай към датата на подаване на исковата молба за ищеца е бил налице правен интерес от предявяване на иска,доколкото правото му на собственост е било оспорвано от ответника,претендиращ собственически права върху имота и легитимиращ се с акт за частна държавна собственост.Едва след завеждане на иска,вписване на исковата молба и получаване на препис от нея ответника е предприел действия за деактуване на имота –заповед № ……. от……. год.С това именно действие на ответника е свързано и отпадането на правния интерес за ищеца,обосновал и правния извод на съда за недопустимост на иска.В тази хипотеза ищеца има право да претендира сторените разноски.Атакуваното определение е в синхрон с така изложеното.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
В. от изложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение 651/26.10.2011 г., по ч.гр.д. № 551/2011 г., по описа на Варненски апелативен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: