1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
гр. София, 21.04.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 1185 по описа за 2010 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Я. М. и С. Илиева М., чрез пълномощника им адв. Д. П., срещу решение № 742/07.06.2010 г., по в.гр.д. № 1145/2009 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 1102/13.04.2009 г. по гр.д. № 9211/2007 г. на В., 21 с-в и вместо него е постановено друго, с което е прието за установено в отношенията между М. Х. Г., от една страна, и А. Я. М. и С. И. М., от друга страна, че последните не са собственици на реална част от описания недвижим имот, като същите са осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 143.90 лева, на основание чл. 64 ГПК (отм.).
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК сочат, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата, а именно: допустим ли е отрицателен установителен иск, след като ответникът владее имота и ищецът може да се защити с положителен установителен иск или с осъдителен иск, както и коя е приложимата правна норма при преценка дали постройката в мястото представлява страда – разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.) или разпоредбата на чл. 303б ППЗТСУ и по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: представлява ли сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ постройка, която трайно е прикрепена към терена, но не е възможно да бъде демонтирана, без да се наруши нейната цялост, дори и да е изградена от фургон или контейнер.
Ответникът по касационната жалба – М. Х. Г. не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
За да постанови този резултат въззивният съд e приел,че ищецът се легитимира като наследник на Х. Г.,на когото на базата на позитивно решение№ 1271/2005 год. на ОСЗГ-В. е признато правото на собственост върху нива с площ от 12 дка,находяща се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,в землището на [населено място].Отчетено е,че на ответника А. М. е предоставено право на ползване върху място с площ от 0,6 дка и стойността по определената с оценителен протокол от ……. год.оценка е внесена.Установено е безспорно от приетата техническа експертиза,че реална част от имота на ответника попада в границите на стар имот №…… идентичен с възстановения на наследниците на Х. Г..След съвкупна преценка на гласните доказателства и заключението на техническата експертиза съдът е приел,че в имота съществува фургон,състоящ се от две помещения и отделно дървена барака от едно помещение,използвана за инструментален склад,които съгласно чл.177 ал.3 от Наредба №5/отм./ и § 4а ЗСПЗЗ не са сгради.
Съгласно основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК, на което се позовават касаторите, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.Във връзка с това основание за допустимост са поставили конкретен процесуалноправен въпрос, относно допустимостта на отрицателно установителния иск,след като ответникът владее имота и материалноправен въпрос,относно приложимата правна норма при преценка характера на постройката,като”сграда”.По първия въпрос се позовават на решение № 1019/10.05.1996 год. на ІV г.о.на ВС,което е неотносимо към настоящия спор,тъй като не касае идентичен случай и не дава разрешение на аналогичен правен въпрос.Във второто решение № 993/30.12.2009 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК ,на което се позовават процесуалноправния въпрос е бил решен различно от въззивния съд. Следва да бъде посочено,че решенията на ВКС по реда на чл.290 ГПК са сред основанията визирани в т.1 на чл.280 ГПК и като акт на казуално тълкуване са задължителни в тълкувателната си част само за долустоящите на ВКС съдебни инстанции,но не и по отношение на други тричленни състави на ВКС./ТР № 2/28.09.2011 год.,т.2/Освен това по поставения въпрос са постановени множество съдебни актове,които обективират наложилата се като трайна и последователна практика,даваща неговото разрешение : Отрицателният установителен иск е допустим,когато административната реституционна процедура не е приключила и то по причина – заявени конкурентни права върху същия имот,следствие от трансформация на правото на ползване в право на собственост,който спор за материално право не може да бъде разрешен по реда на ЗСПЗЗ.С оглед все още висящата административна процедура при завеждане на делото/липсата на заповед по §4к ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ/,ищецът не е собственик на имота и не би могъл да води нито положителен установителен иск за него,нито иск по чл.108 ЗС./решение № 367/24.10.2011 год.на І г.о.на ВКС,решение № 40/11.02.2011 год. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 470/11 от 22.02.2012 год. на настоящия състав/По втория поставен въпрос въззивното решение е в съответствие с представените решения на ВКС – № 164/18.02.2009 год. и № 1008/6.11.2009 год.
Ето защо, предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.Касаторите не са изложили никакви доводи в тази насока.Наред с това във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 742/07.06.2010 г., по в.гр.д. № 1145/2009 г. по описа на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: