1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1044
София, 10.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 367/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Ц. П. – процесуален представител на Г. А. П., О. Т. Д., А. Д. Т., Д. Т. Д., Н. Т. Г., Е. Д. Р., Л. И. Д., А. Д. И., Б. Д. И., Ц. Д. Д. и В. И. Д. , срещу решение от 30.11.2009год.на Окръжен съд Монтана,постановено по гр.д.№ 355/2000 год., с което е потвърдено решение от 14.02.2000година по гражданско дело № 921/1998 година на Ломския районен съд. С последното е отхвърлен като неоснователен предявеният от Й. Т. А. от [населено място], обл.М., Б. Д. И.,Ц. Д. И., Т. Д. И., А. Д. И. и В. И. Д. – всички от [населено място], обл.С., против: Т. А. Т. от [населено място], Н. Т. Т. от [населено място], обл.М., Т. Ф. Г. от [населено място], Р. Ф. А. от [населено място], и Й. Ф. С. от [населено място], иск за делба на следните земеделски имоти: НИВА от 30,767 дка, категория ІІ, местността “Г.”, имот 134007, до съседи: Ф. Т. С., полски път, н-ци на С. Ц. и н-ци на С. К.; НИВА от 30,763дка, местността “Г.”, имот 134006, до съседи: н-ци С. К., Т. А. Н., полски път и н-ци А. Т.; НИВА от 21,112 дка, местността “П.”, имот 218012, до съседи: н-ци на П. М., Ф. Т., полски път, н-ци М. П.; НИВА от 21,084дка, местността “П.”, имот 218011, до съседи: н-ци П. М., н-ци Я. Т., н-ци Макарина Д., н-ци С. Г., полски път и н-ци А. Т.; ЗЕЛЕНЧУКОВА КУЛТУРА от 0,196 дка, местността “С. б.”, имот 201332, до съседи: н-ци Ф. Т., от две страни имот Община [населено място] и Р. И. и ЗЕЛЕНЧУКОВА К. от 0,201 дка, местността “С. б.”, до съседи: от две страни – имот Община [населено място], н-ци С. К., н-ци А. Т. . Й. Т. А., Б. Д. И., Ц. Д. И., Т. Д. И., А. Д. И., В. И. Д. са осъдени да заплатят по сметка на Районен съд – Лом държавна такса – всеки един от тях по 20лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване,преповтарящо касационната жалба, се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпросите :”налице ли е съсобственост върху недвижимите имоти,между кои наследници и при какви квоти” и “ защо приема,че не е налице съсобственост”.Позовава се на т.3 от ППВС№1/53г. , в която изчерпателно са изложени изискванията, на които следва да отговаря по съдържание решението, и на ТР № 1 /2001 год. на ОСГК на ВКС , третиращо въпросите за недостатъците на решението.Счита,че е налице основанието на чл.280 ал.1, т.2 ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на Решение №37/22.02.1999г. по гр.д.№462/98г. на ВКС, 5-членен състав.
Ответните страни не представят писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че страните са наследници на лицето Т. М. Г. /Т. Ф. С./, б.ж. на [населено място], починала на 24.10.1943 година. С влязло в сила решение № 2694/28.04.1995 година на ПК-М., по заявление на Ф. Т. С., на същия е възстановено правото на собственост върху земеделски земи в землището на [населено място], област М. , между които : нива от 30.763 дка в местността „Г.”- имот 134006; нива от 21.084 дка в местността „П.”- имот 218011; зеленчукова култура от 0.201 дка в местността „С. б.”“ – имот № 201331. С влязло в сила решение от 28.04.1995 година, по заявление на Т. А. Т. като наследник на А. Т. С. е възстановено в стари реални граници правото на собственост върху нива от 30.767 дка в местността „Г.”- имот 134007; нива от 21.112 дка в местността „П.”- имот 218012; зеленчукова култура от 0.196 в местността „Селска бара”- имот 210332. Имотите, предмет на посочените решения на ПК са предмет на заявения иск за допускане на съдебна делба между страните, като ищцовата страна поддържа, че същите са останали в наследство от общата на страните наследодателка Т. Г. /Т. С./, б.ж. на [населено място]. В хода на производството по делото, поради настъпила смърт на ответника Ф. Т. С., като страни са конституирани наследниците му- Т. Г., Р. А., Й. С.. Приел е, че липсата на съсобственост към момента на предявяването на иска изключва възможността за допускане на делба. На основание цитираните по-горе решения на ПК – М., е приел, че имотите, описани в исковата молба, не са съсобствени на страните като наследници на лицето Т. М. Г. /Т. Ф. С./, б.ж. на [населено място], област М.. Доколкото ПК е възстановила собствеността на земеделски земи само на наследници на някое от колената, а се твърди, че имотите са сънаследствени между всички наследници на общата наследодателка, то спорът е следвало да намери своето решение в исковото производство по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна.
Аргументацията за наличието на това основание за допустимост на касационното обжалване, изразяваща се в липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.11.2009год. на Окръжен съд Монтана, постановено по гр.д.№ 355/2000 година.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: