Определение №273 от 26.6.2012 по ч.пр. дело №108/108 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 273

София, 26.06.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретар Емилия Петрова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 108/2012 година

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. С. Б. срещу определение № 318 от 21.09.2011г., по гр.д. № 872/2011 г., по описа на ВКС, ІІ ГО, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба и е прекратено производството по делото.Излага съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт.Поддържа, че не по нейна вина не е определена цената на иска в първоинстанционното производство,а поради отказ на ответниците [община] и ОСЗГ-Т. да издадат скица за имота,въз основа на която да се снабди и с данъчна оценка на имота.Искането е за отмяна на определението и разглеждане на касационната жалба,тъй като цената на иска е над 5 000 лв.Процесуалният й представител в съдебно заседание поддържа ,че при определяне цената на иска следва да се вземе предвид пазарната стойност на процесните имоти ,съобразно заключението на техническата експертиза.Претендира разноски.
Ответниците не взимат становище.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е допустима ,но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, съставът на ВКС е приел, че цената на иска е под 5000 лв., която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./,като е констатирал,че тя не е била посочена от ищцата-касатор още при завеждане на иска и не са заплатени съответните държавни такси пред двете инстанции по същество.
От приетите като доказателства по делото удостоверение № 425 и № 426 от 17.05.2012 год. на [община] се установява,че данъчните оценки на процесните имоти – нива от 7,2 дка е 207 лв.,и 12 лв. за пасище от 1,2 дка.
От приетото и неоспорено заключение на съдебно – икономическата експертиза се установява,че пазарната стойност към датата на предявяване на иска – 21.11.2007 год.за процесната нива е 6 700 лв.,а за процесното пасище – 960 лв.
Според чл. 280, ал. 2 от ГПК са изключени от приложното поле на касационното обжалване решенията постановени по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Разпоредбата в този си вид е в сила от изменението на ГПК в ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г. В случая производството пред касационната инстанция е образувано след изменението за закона – касационната жалба е подадена на 11.07.2011 г. и затова преценката за допустимостта на касационното обжалване следва да се извърши въз основа на този критерий – цена на иска над 5000 лв. Цената на иска се определя от данъчната оценка и само ако няма такава – от пазарната цена. Вещните искове са оценяеми.Искът е предявен на 21.11.2007 г., поради което по отношение на определяне цената на иска е приложима разпоредбата на ГПК (отм.) – чл. 55 ал. 1, б. „б“. Съгласно тази разпоредба, цената на предявения иск за собственост е в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота./51,75 лв. за нивата и 3 лв. за пасището/Несъмнено е, че цената на иска не надхвърля 5000 лв.За пълнота следва да се посочи,че дори и да се вземе предвид пазарната стойност на процесните имоти, към датата на предявяване на иска,след прилагане на правилото на чл.55 ал.1 б.”б” ГПК/отм./,то цената на иска/на нивата 1675 лв. и пасището 240 лв./ отново не надхвърля 5 000 лв. Съобразно изложеното, доводите на частния жалбоподател, че пазарната цена на имота е по-висока и тя следва да се вземе впредвид при определяне цената на иска са неотносими.
Поради това въззивното решение не подлежи на обжалване и касационната жалба е недопустима,а обжалваното определение, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 318 от 21.09.2011г.,постановено по гр.д. № 872/2011 г., по описа на ВКС, ІІ ГО.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top