1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
София, 27.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 556/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от адв. М.Ц. – процесуален представител на К. П. Г. и адв.Пл.А. – пълномощник на [фирма] – [населено място],срещу решение № 402 от 22.12.2009 год.на Окръжен съд Хасково,постановено по в.гр.д.№ 569/2009 год., с което е отменено решение № 102 от 07.07.2009 год. по гр.д. № 168/08 година на Районен съд Свиленград в частта,с която е отхвърлен предявения от Д. Г. С. и Г. Г. Б. против [фирма] иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и е уважен иска по отношение на реална част с площ от 1035 кв.м. от У. ……. по регулационния план на [населено място],съдържаща се в бивш имот № ….,кв…..,очертана със зелени линии от северната,източната и южната част и синя от западната,показани на скица №…… от ……. год.,представляваща неразделна част от решението,като за разликата над 1035 кв.м. до 1175 кв.м. е отхвърлен иска;в частта,с която К. П. Г. е осъден да предаде владението и отстъпи собствеността върху 1175 кв.м.,включени в У. ……,кв……… по плана на [населено място] и е уважен иска с правно основание чл.108 ЗС по отношение на реална част с площ от 1035 кв.м. от У……… по регулационния план на [населено място],съдържаща се в бивш имот №……,кв……,очертана със зелени линии от северната,източната и южната част и синя от западната,показани на скица №…… от…….. год.,представляваща неразделна част от решението,като за разликата над 1035 кв.м. до 1175 кв.м. е отхвърлен иска;в частта,в която е обезсилил решението,в частта,с която са обявени за нищожни договор за продажба на недвижим имот,оформен с нот.акт за собственост № ….. …. год.,сключен между ЗК”З.” и К. Г.;договор за продажба на недвижим имот от……. год.,вписан на………. год.,сключен между Д. и ЗК”З.” и договор за продажба на метален навес на основание разпределение,проведено на …….. год.,сключен между петчленка на ЗК”З.”/в ликв./ и ЗК”З.” и е прекратил производството по делото в тази част,както и в частта за разноските.
В касационните жалби се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване,преповтарящо касационните жалби, се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по основанията визирани в чл.281 ал.3 ГПК – необоснованост и незаконосъобразност изразяваща се в неправилното приложение на материалния и процесуалния закон,както и допуснати съществени нарушения на правото на защита.Касаторът Г. се позовава и представя решение № 649/1.07.1993 год. на ВС и решение № 15 от 15.01.1980 год. на ВС по повод твърдението му,че е добросъвестен владелец,а касаторът [фирма] сочи като основание за допускане на касационно обжалване,че решението е и недопустимо.
Ответната страна – Д. Г. С. и Г. Г. Б. представя писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,в който оспорва допустимостта и основателността на касационните жалби по съображения подробно изложени.
[фирма] счита за основателна касационната жалба на К. Г. в депозирания писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищците,сега ответници са собственици на процесния имот,правото на собственост върху който са придобили по силата на наследствено правоприемство и реституция по реда на ЗСПЗЗ.По повод направеното от ответниците,сега касатори ,оспорване наличието на условията за реституция по реда на ЗСПЗЗ,съдът след съвкупна преценка на доказателствата по делото е установил,че не са били налице пречките за възстановяване на имота,визирани в чл.10 ал.7 и ал.12 ЗСПЗЗ,тъй като имотът не е бил застроен,а намиращия се метален навес в него е бил демонтиран през 1998 год. и по смисъла на чл.48 ППЗСПЗЗ не е недвижим имот,към който процесния имот да е прилежаща площ и не представлява пречка за реституция на имота.С оглед на това праводателя на касатора Г. – ЗК”З.”е могъл да придобие само правото на собственост върху металния навес по силата на договора от 11.10.1996 год.,но не и правото на собственост върху земята,поради липсата на законовите предпоставки за това.Договора за покупко-продажба на процесния имот от 10.05.1999 год. не е произвел вещнотранслативния си ефект и касатора Г. не е придобил правото на собственост,тъй като праводателя му ЗК”З.”не е носител на правото на собственост.Г. не е придобил имотът и по давност,тъй като от момента на закупуването му на 10.05.1999 год.до предявяване на иска – 16.07.2008 год.предвидения в чл.79 ЗС давностен срок не е бил изтекъл.Прието е,че установителния иск за собственост по отношение на касатора [фирма] е допустим – налице е спор за материално право и основателен,защото дружеството,макар и да е признало иска,извънсъдебно го е оспорвал,като е подавал жалби против заповедта на кмета за попълване на кадастралната основа с имота,както и последния е бил внесен като апортна вноска.Предвид липсата на иск за обявяване нищожност на договорите за покупко-продажба,предявен по надлежния ред от страна на ищците съдът е обезсилил първоинстанционното решение в тази част,като недопустимо.
Изложенията не съдържат изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същите не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна.
Аргументацията за наличието на това основание за допустимост на касационното обжалване, изразяваща се в липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторите евентуално биха имали предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
За пълнота следва да се посочи,макар и позовавайки се бланкетно на основанието на чл.280 ал.1,т.1 ГПК,че допускане на касационно обжалване на това основание е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС ,но не всяка практика, а само на задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК,каквито в настоящия случай не се сочат.На касационно обжалване пред ВКС по чл.280 ал.1,т.3 ГПК подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационната жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 402 от 22.12.2009год.на Окръжен съд Хасково,постановено по в.гр.д.№ 569/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: