Определение №267 от 12.6.2012 по гр. дело №282/282 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 267

София, 12.06.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията Д. Стоянова гр.дело 282/2012година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ал.1 ГПК .
Образувано е по молба на А. Д. А. за отмяна на влязлото в сила решение от 11.07.2008г., постановено по гр.д.№ 22618/2006г. по описа на СРС.
Ответниците по молбата за отмяна П. Г. Ш. и С. П. Ш. – наследници на Н. В. П. -Ш. оспорват молбата като недопустима, а по същество и като неоснователна.
Ответниците по молбата за отмяна М. С. А. и Т. П. П. не са депозирали отговор по молбата и не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа молбата за отмяна и взе предвид изложеното в нея, намира следното:
С решението, чиято отмяна се иска, М. С. А. е осъдена на основание чл.38а ЗЖСК да предаде на Н. В. П. владението на апартамент №71, ет.4, вх.Е, бл.259/стар №6/ в[жк],гр.София. Със същото решение искът по чл.38а ЗЖСК на Н. В. П. против Т. П. П. за предаване владението на същия апартамент е отхвърлен като неоснователен.
В молбата за отмяна се твърди от молителя, че не е участвал в производството по делото въпреки, че е съпруг на М. С. А.; че процесният имот е бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност, поради което и те – двамата съпрузи, са необходими задължителни другари. Според молителя неучастието му в производството е основание за отмяна на влязлото в сила решение. В молбата си същият поддържа и това, че поради семейни и здравословни причини е живял в провинцията и при справка в архива на СРС на 09.09.2011г. за делото и за постановеното решение. Според молителя това обуславя отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.304 ГПК.
Срокът по чл. 305 т.5 ГПК в случаите на поддържано основание за отмяна по чл.304 ГПК започва да тече от момента на узнаване на влязлото в сила решение.
В случая решението на районния съд в частта, с която М. С. А. е осъдена на основание чл.38а ЗЖСК да предаде на Н. В. П. владението на апартамент №71, ет.4, вх.Е, бл.259/стар №6/ в[жк],гр.София, е влязло в сила на 07.06.2010г., когато е постановено определението по чл.288 ГПК по гр.д.№278/2010г. по описа на ВКС, второ гражданско отделение, което като необжалваемо е влязло в сила в деня на постановяването му, а именно на 07.06.2010г. Тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК е изтекъл на 07.09.2010г., а молбата за отмяна е подадена след този срок на 27.09.2011г. Срокът е преклузивен и с изтичането му правото да се иска отмяна се погасява, поради което молбата е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане относно нейната основателност. Следва да се има предвид, че в конкретния случай молителят посочва като начален момент на срока, респективно датата, на която е узнал за решението, 09.09.2011г. По делото обаче е безспорно установено,че той е узнал за делото и за уважаването на предявения против съпругата му иск още на 18.11.2009г. , когато е от съдебен изпълнител е извършен въвод във владение на процесния имот в полза на ищцата въз основа на предварителното изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение. От представения по делото протокол за въвод във владение е видно, че в имота е намерен именно молителят и съставеният от съдебния изпълнител протокол е подписан от молителя .
Съгласно чл. 305, ал.1 т.5 ГПК, молбата за отмяна по чл. 304 ГПК / на който се е позовал молителят/ може да се подаде в тримесечен срок от узнаване на решението. Следователно, началния момент на срока е ясно очертан и същият следва да бъде доказан, с оглед допустимостта на молбата. Този извод произтича от това, че производството за отмяна е извънинстанционно, по естеството си е извънреден способ за отмяна, т. е. има за предмет влязъл в сила съдебен акт и само с наличието на конкретни, лимитивно очертани предпоставки може да бъде преодоляна неговата сила на пресъдено нещо и то в определените срокове, тъй като пряко се засяга стабилитетът на съдебното решение, чрез иницииране на производство, което предполага при основателност на молбата, възобновяване на висящността на спора. На още по-голямо основание, спазването на срока по чл. 305, ал. 1 т.5 ГПК, следва да доказват лицата, които не са били страни в производството пред инстанциите по същество, но считат, че постановеното решение, поради това, че спорното право произтича от общ правопораждащ факт, рефлектира и в тяхната сфера, тъй като те целят да преодолеят стабилитет на решение, постановено между други лица. Производството по отмяна на влезлите в сила решения е двуфазно – арг. чл. 307 ГПК. В първата фаза на производството се правят изводи относно редовността и допустимостта на молбата за отмяна и съответно се извършва преценка за това, че правото да се подаде молбата не е преклудирано, поради изтичане на предвидените в чл. 305 ГПК срокове. За спазването на тези срокове, съдът следи служебно. Тази проверка за допустимост винаги предхожда втората фаза – проверката за основателност на молбата. Действащият към момента процесуален ред не предвижда пределен срок за подаване на молбата за отмяна и това задължава съдилищата и страните стриктно да спазват на указаните в чл. 305 ГПК срокове, поради това, че се цели промяна в съдебно установено правно положение, което поради изчерпване на инстанционния контрол е станало неизменимо и необжалваемо. Правно необосновано би било въпросът за срока да се тълкува в полза на молителя. Съдът е задължен да спазва принципа за равнопоставеност и спрямо останалите страни в производството, към които подобно процесуално поведение е неоправдано. Доказателствената тежест за установяване правото да се иска отмяна на основанията указани в чл. 303 ГПК, респ. чл. 304 ГПК, е върху молителя, който следва да установи допустимост и основателност на искането си- началния момент на срока положителен юридически факт и като такъв подлежи на доказване.
Спазването на срока за подаването на молба за отмяна е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост, за която съдът следи служебно. Срокът е преклузивен и с неговото изтичане се погасява правото на страната да подаде молба за отмяна. Молба за отмяна, подадена след изтичането на преклузивния срок по чл. 305 т. 4 ГПК е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество .
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на А. Д. А. за отмяна на влязлото в сила решение от 11.07.2008г., постановено по гр.д.№ 22618/2006г. по описа на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top