3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1174
София, 02.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1291/2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Център за спешна медицинска помощ”-София срещу решение № 117 от 12.04.2010 г. по в.гр.д. Nо 16/10 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград ,с което е оставено в сила решение № 3419 от 16.10.2009 год.по гр.д.№ 313/2008 год.на Районен съд – Разлог ,с което е уважен предявеният от наследниците на К. Г. Д. срещу касатора иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на следните недвижими имоти: имот пл.№ 1253 с площ от 180 кв.м.,в кв.85 и имот пл.№ 1254 с площ от 503 кв.м.,в кв.85,включени в кадастралния план на [населено място] от 1990 год.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 ,т.1 и т.2 ГПК,по въпросите за приложимостта на чл.10б,чл.10 ал.7 и чл.24 ЗСПЗЗ ,а именно:осъщественото комплексно благоустройствено мероприятие върху земеделска земя преди влизане в сила на ЗСПЗЗ представлява ли пречка за реституция на земята.Позовава се на 19 броя решения на ВКС,както и влезли в сила решения на Благоевградски окръжен съд и Разложки районен съд,касаещи същата почивна база.
Ответната страна–К. К. П. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивната инстанция е приела,че в процесните имоти е започнала процедура по изграждането на почивна станция,което мероприятие обаче не е изпълнено,тъй като е била изградена без строителни книжа почивна база състояща се от дървени бунгала ,заедно със съпътстваща инфраструктура.Прието е,че изграденото в процесните имоти не е осъществено при спазване изискванията на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ и е без значение,че е изградено от касатора,а не от физически лица,поради което не е пречка за реституцията на земеделската земя в полза на наследниците на К. Г. Д..
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторът не се позовава на такава практика.
Доколкото обаче се позовава на влезли в сила съдебни актове – решения на ВКС следва да се прецени дали е налице второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение противоречи на решенията на ВКС № 857/7.10.2008 год. по гр.д.№ 3008/07 год. на ІІІ г.о. и № 1200/13.07.2004 год. по гр.д.№ 585/03 год.на ІІІ г.о.,както и на влезлите в сила решения по гр.д.№ 756/2009 год.,гр.д.№ 762/08 год. и гр.д.№ 759/08 год.на Разложки районен съд,касаещи идентични спорове,тъй като в границите на терена,в който се намира почивната база на касатора попадат 15 поземлени имота,които са предмет на висящи искови производства.
По изложените съображения касационната жалба следва да се допусне до разглеждане при условията на чл.280 ал.1 ,т.2 ГПК,като касаторът следва да внесе държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на 105,40 лв.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117 от 12.04.2010 г. по в.гр.д. Nо 16/10 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград .
Указва на „Център за спешна медицинска помощ”-София в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 105,40 лв.и представи вносен документ за това,в противен случай производството ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на І г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :