1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1115
гр. София, 22.11.2011 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 479 по описа за 2010 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Е. С., чрез пълномощника й адв. Е. К., срещу решение № 358/13.11.2009 г., по в.гр.д. № 740/2009 г. по описа на Русенски окръжен съд, в частта, в която са допуснати до делба процесните недвижими имоти, при квоти: 6/342 ид.ч. за касаторката, 284/342 ид.ч. за С. К. и по 71/342 ид.ч. за Е. Б. Й. и Х. Б. К..
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба – С. Е. К., чрез пълномощника си адв. М. Х., и Г. И. С. са депозирали писмени отговори по смисъла на чл. 287 ГПК, в които, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, подробно се излагат твърдения за недопустимост на касационното обжалване, тъй като не са налице хипотезите на т. 1, т. 2 и т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба – Е. Б. Й. и Х. Б. К. не са депозирали писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно първото основание за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, на което касаторката се е позовала с изложението, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, но не всяка практика, а само на задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от действащия ГПК, като касаторът е длъжен да приложи тези съдебни решения към изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящата хипотеза, касаторката е приложила четири решения на ВКС, които не са от кръга на задължителната практика, каквато бе очертана по-горе, и която е релевантна за допускане на касационното обжалване.
Освен това, във връзка с наведеното основание за допустимост на касационното обжалване, касаторката не е формулирала изрично материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, а са изложени по същество съображения за неправилност на атакувания съдебен акт по чл. 281 т. 3 ГПК. При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), жалбоподателят е длъжен да посочи ясно, точно и категорично правния въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, който е обусловил изводите на въззивния съд относно изхода на спора, за да е налице хипотезата по точка 1 от визираната разпоредба. Самото непосочване на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място, съгласно основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК, на което се е позовала касаторката, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.Във връзка с това основание за допустимост касаторката е поставила конкретен материалноправен въпрос, по който според нея Русенски окръжен съд се е произнесъл и който е решаван противоречиво от съдилищата, а именно въпросът за момента на определяне на наследствената маса. От една страна, следва да се посочи, че така поставения от жалбоподателката правен въпрос изобщо не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция.От друга страна, за обосноваване на това основание за допустимост касаторката е представила първоинстанционно решение от 12.02.2008 г., по гр.д. № 100/2007 г, по описа на Ямболски окръжен съд, за което липсват доказателства, че същото е влязло в законна сила. Ето защо, предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
На последно място, съгласно основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовала касаторката, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на поставения материалноправен въпрос (за който се препраща към поставения такъв във връзка с второто основание за допустимост на касационното обжалване) за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторката не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 358/13.11.2009 г., по в.гр.д. № 740/2009 г. по описа на Русенски окръжен съд, в частта, в която са допуснати до делба процесните недвижими имоти, при квоти: 6/342 ид.ч. за касаторката, 284/342 ид.ч. за С. К. и по 71/342 ид.ч. за Е. Б. Й. и Х. Б. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: