3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 25.01.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 972/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Т.В. – пълномощник на А. Б. И. срещу решение № 64 от 14.04.2010 год.на Окръжен съд – Хасково,постановено по гр.д.№ 85/2010 год.,с което е потвърдено решение № 793 от 07.12.2009 год.по гр.д.№ 580/2009 год. на Районен съд – Хасково,с което е отхвърлен предявения от касатора иск за делба на съсобствен недвижим имот.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК по материалноправния въпрос относно приложението на чл.66 ал.2 ЗС и по конкретно- погасява ли се учреденото право на строеж,ако постройката или част от нея погине и по процесуалноправния въпрос – следва ли въззивната инстанция да обезсили първоинстанционното решение,постановено по иск за делба,когато в производството не е участвал съделител или може да потвърди това решение с довода за неоснователност и недоказаност на иска за делба.Представя решение № 837/06 год. по гр.д.№ 538/05 год. на ВКС,решение № 50/09 год. по гр.д.№ 4471/07 год.на ВКС,решение № 5788/04 год. по адм.д.№ 4160/04 год. на ВАС и решение № 175/09 год.на РС-Велинград.
Ответникът по касационната жалба- В. Б. И. не е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да отхвърли иска за делба на съсобствения недвижим имот въззивната инстанция е приела,че липсват доказателства относно придобивния способ – надлежно учредено и реализирано право на строеж върху еднофамилна жилищна сграда ,застроена на три етажа на 92 кв.м.,построена върху общински терен.Приела е,че с погиването и отчасти събарянето на старата къща правото на строеж е било възстановено за страните да изградят обекта в първоначалния му вид,но тъй като не са представени доказателства за вида на старата къща,то безспорно било,че новоизградената сграда е по-голяма по етажност и площ от съществувалата преди това,поради което построеното в повече принадлежи на собственика на земята – [община],която не е била конституирана като страна в процеса.
Въззивното решение е постановено в противоречие по материално правния въпрос със съдебната практика,формирана в посочените решения на ВКС,както и по процесуалноправния въпрос,въпреки непозоваването на такава,поради което следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Решението на ВАС не формира съдебна практика по гражданскоправен спор,а решението на РС-Велинград не е влязло в сила,поради което не следва да се обсъжда.
Основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 не са налице,тъй като първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона,както и решения по чл.290 на ВКС.В конкретния случай касаторът не се позовава на такава задължителната практика, каквато бе очертана по-горе и която е релевантна за допускане на касационното обжалване.Основанието по т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото.Доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.
С оглед гореизложеното и на основание чл.280 ал.1,т.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 64 от 14.04.2010 год.на Окръжен съд – Хасково,постановено по гр.д.№ 85/2010 год.
УКАЗВА на А. Б. И. да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 25 лв. като представи и съответния счетоводен документ.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представянето на вносната бележка за внесената държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: