1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
гр. София, 26.07.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 934 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. П. А., П. П. Х.-А. и Е. Х. А., чрез пълномощника им адв. Г. Х., срещу решение № 6159/23.12.2010 г., по гр.д. № 5457/2010 г. по описа на СГС, ВК, IV-г отделение, с което е оставено в сила решението от 30.04.2009 г. по гр.д. № 11288/2007 г., в частта, с която СРС, ГО, 31 с-в е отхвърлил иска на А. Д. С. срещу ОСЗГ – П. с правна квалификация чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: представлява ли документ за собственост актът, наименован нотариален акт, ако в него липсват данни за вписване в регистъра. Считат, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – ОСЗ – П. и С. не са депозирали писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, въпреки че е повдигнат конкретен материалноправен въпрос.
За да постанови този резултат въззивният съд e приел, че и в двете съдебни инстанции не са ангажирани доказателства от ищците, че техният наследодател е бил собственик на процесния имот. Приетата от СРС извадка от констативен нотариален акт е без титулната си част, поради което е неустановимо кое е лицето, признато за собственик на описания в същия имот. Други доказателства, легитимиращи общият наследодател за собственик на имота, не са ангажирани.
От една страна, така поставеният от касаторите материалноправен въпрос изобщо не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция, поради което не е обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело.
От друга страна, съгласно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което са се позовали касаторите, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на поставеният материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6159/23.12.2010 г., по гр.д. № 5457/2010 г. по описа на СГС, ВК, IV-г отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: