Решение №732 от 5.9.2012 по гр. дело №125/125 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 732

София, 05.09.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи август две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 125/2012 год.

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на П. С. Г. и на Д. С. С. срещу въззивно решение № 514 от 04.11.2011 год.на Окръжен съд Добрич,постановено по гр.д.№ 494/2011 год.,с което е отменено решение № 24 от 19.05.2011 год.,постановено по гр.д.№ 1982/08 год. на РС-Добрич и е допусната делба по отношение на недвижими имоти:нива с площ от 30 дка,в землището на с.Ст.К.,имот №…,… категория,в м.”П.” ; нива с площ от 29,500 дка,в землището на с.Ст.К.,имот № ….,…. категория,в м.”П.” между съделители с квоти, както следва : за Г. С. Г.,В. С. П.,Д. С. К. и П. С. Г. – по 1/8 ид.ч.,за Е. Я. няголова и Д. М. Х. – по 2/8 ид.ч.Отменен е на основание чл.537 ал.2 ГПК нот.акт за собственост на недвижим имот,придобит по давност № …,т….,рег.№ ….,н.д.№ …./…. год. и акт № ….,т….с,д…./…. год. на СВ-Д..
В касационните жалби се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В изложенията на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК, по материалноправните въпроси – представлява ли владелческо действие и обективира ли намерение за своене отдаването под наем или под аренда и събирането на граждански плодове от съсобствения имот,продължило през целия период на 10 годишния придобивен давностен срок и съсобствениците не са се противопоставили на тези действия.Представят и се позовават на множество решения на ВКС разглеждащи конкретни хипотези на придобивната давност.
Ответната страна чрез пълномощника си адв.К.С.,в представения писмен отговор оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване,респ.основателността на жалбата.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
В. съд е установил,че по силата на земеделска реституция е било възстановено правото на собственост на наследниците на М. С. М.,починал на 30.11.1972 год.Към момента на откриване на наследството негови законни наследници са били четирите му деца,трима от които покойници,чиито наследници са страните в настоящето производство,изключая Д. М. Х. – дъщеря.На 23.05.2008 год.за собственик по давност на реституираната делбена нива е признат синът на общия наследодател С. М. С.,който е наследодател на касаторките.Няколко месеца след това той дарил на двете си дъщери – касаторките по равни части от нивата.Съдът е намерил за неоснователно възражението на двете съделителки за изтекла в полза на баща им придобивна давност,евентуално в тяхна полза,от момента на реституирането на процесните земи до датата на снабдяване на баща им с констативен нот.акт за право на собственост върху целия имот по давност поради следното:Обработването до 2000 год. от ПТК”Ц.”,а след това от [фирма],както и,че рентата е получавана от наследника С. М. – наследодател на касаторките сам по себе си,както и факта на получаване на наемна цена и арендна цена не е достатъчен да се приеме,че е осъществявал владение за придобиване по давност на припадащите се на останалите сънаследници права.Ответниците – касатори,чиято е доказателствената тежест,не са установили,упражняването на такава фактическа власт от наследодателят им върху отчасти чуждата земя с последица придобиването на тези части,т.е. не са доказали съзнание за своене,изключващо възможността за действия от страна на другите съсобственици,демонстрарирано пред тях и достигнало до тяхното съзнание.
Релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.2 и т.3 ГПК не са налице,тъй като представените решения касаят различни хипотези на придобивната давност,която следва да се преценява конкретно за всеки случай.Макар и позовавайки се бланкетно на основанието на т.3 следва да се посочи,че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. По поставените въпроси ,не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, а съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.За пълното следва да бъде посочено,че касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки.
Доколкото обаче се позовават на решение на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК следва да се прецени дали е налице релевираното основание за допускане на касационно обжалване по т.1. В случая обжалваното решение противоречи на представеното решение ,поради което касационното обжалване следва да се допусне на това основание.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 514 от 04.11.2011 год.на Окръжен съд Добрич,постановено по гр.д.№ 494/2011 год.
Делото да се докладва на председателя на І г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top