О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
София, 22.06.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 754/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Н. С. срещу въззивното решение от 16.06.2010г. на СГС, постановено по в.гр.д.№ 1595/2006г. С това решение е потвърдено решение 11.07.2005г. на СРС, 49 състав, постановено по гр.дело №1535/2004 год., с което на основание чл. 108 ЗС В. Н. С. е осъдена да предаде на Р. И. И., Х. С. Д., М. И. Д., София К. Д., Х. М. Д., М. М. Д., С. М. Д., С. М. Д. и А. М. Д., последните петима действащи чрез своята майка и законен представител София К. Д., владението на апартамент № 5, находящ се на втори етаж в сградата на Ж. „Напоителни системи“, местност „Л.“, [улица] – 34, състоящ се от стая, дневна, кухня и баня – тоалетна, със застроена площ от 68, 83 кв. м., при съседи : от изток – апартамент № 4 на Д. К. Л., от запад – апартамент № 6 на А. Р. Д., от север – стълбище и от юг – дворно място, заедно със зимнично помещение № 20 с площ 1, 30 кв. м., при съседи : от изток – мазе № 30 на Ж. Д. Ж., от запад – коридор, от север – мазе № 29 на А. Р. Д. и от юг – гараж № 9 на К. П. А. и И. С. А., и таванско помещение № 31 с площ 6, 06 кв. м. с граници : от изток – таван № 32 на М. К. Т. и Я. С. Т., от запад – таван № 30 на Ж. Д. Ж., от юг – двор на сградата и от север – таван № 33 на Е. Ц. С., ведно с принадлежащите 2, 302 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно място, съставляващо имоти с пл. № 8 – ч /част от осми/ и 9 – ч /част от девети/, кв. 184, местност „Л.“ по регулационния план на [населено място].
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като се навежда оплакване по същество за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост поради това, че съдът е уважил предявения ревандикационен иск без ищецът да е доказал с писмени и гласни доказателства, че имотът – предмет на иска, се държи от ответника. Касаторът счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответните страни не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъждат специфичните за основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК допълнителни предпоставки, поддържани от касатора.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.06.2010г. на СГС, постановено по в.гр.д.№ 1595/2006г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: