6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 571
София, 23.11 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 539/2011 год.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба Р. И. Г. чрез адв.К.К. срещу определение № 279 от 05.05.2011год. по ч.гр.д.№ 315/2011год. на Добрички окръжен съд,с което е оставено без уважение частната жалба на Р. И. Г. против определение на РС-Каварна от 22.03.2009г. за спиране на производството по гр.д.№ 150/2004год. до приключване на гр.д.№310/09г. на РС Каварна.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно; съдът неправилно е приел, че делото следва да бъде спряно поради преюдициалност на спора по гр. д. № 310 /2009 г. на Каварненски районен съд, образувано по жалба на Г. Р. А. против протоколно решение на Общинска служба земеделие Ш. с № 180-1 от 18.09.2009г. Сочи се, че страните в делбеното производство /-гр.д.№150/04г. на РС Каварна / не са страни по това дело и няма да могат да се ползват от силата на присъдено нещо на решението. Освен това съдът не е съобразил, че има две решения на Общинска служба земеделие Ш. с № 180-1 от 18.09.2009г. , че удостоверението на РС Каварна относно предмета на гр.д. №310/09г. е с невярно съдържание, че има влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен със сила на присъдено нещо спорът за материално право между съделителите по отношение на спорните два имота.Предвид горното се иска отмяна на определението. Алтернативно се поддържа, че спирането е следвало да бъде само досежно двата имота , които са обект на обжалваното решение на общинска служба земеделие- Ш., и се иска частична отмяна на определението. Според жалбоподателя Д. се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за “преюдициалността като основание за спиране на производството по делбеното дело по смисъла на чл.182 б.Г от ГПК/отм./” и “допустимо ли е спиране на производството поради наличие на друго гражданско производство между различни страни” в противоречие със съдебната практика на ВКС, като така повдигнатите въпроси са и от значение за точното и еднородно прилагане на закона. Към изложението са представени съдебни актове.
Ответникът Г. Р. А. в писмен отговор, подаден чрез адв.О., взема становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение, както и, че последното е правилно и законосъобразно.
Останалите ответниците не вземат становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 150/2004г. на Районния съд К. е образувано по иск на касатора и В. А. срещу единадесет ответници за делба на пет поземлени имота . Пълномощникът на единия от ответниците -Г. А., е поискал спиране на производството, поради наличие на преюдициален спор по гр.д.№ 310/2009г. на Каварненски PC относно два от имотите /т. 4 и 5 от исковата молба/ като е представила съдебно удостоверение. Съдът е спрял производството на осн.чл.182 ал.1 б.“г“ от ГПК/отм./ като е приел, че спорът за възстановяване собствеността върху процесните имоти е преюдициален по отношение иска за делба на същите имоти. С атакуваното определение ОС Добрич ,след като е констатирал от представеното съдебно удостоверение изх.№ 270/09.03.2010г.на КРС, че Г. Р. А. е обжалвал протоколно решение № 180-1/18.09.2009г. на ОС“3емеделие“ [населено място], с което е признато и определено за възстановяване правото на собственост на наследници на Г. А. И. върху земеделски земи с план за земеразделяне и че по тази жалба е образувано гр.д.№ 310/2009г. на КРС, е приел, че е налице преюдициалност. Съдът е отчел наличието на два протокола с № 180-1/18.09.2009г.,касаещи възстановяване собствеността върху земеделски земи по заявления на Р. Г. А. и А. Г. А. , касаещи два от имотите-предмет на делбата по гр.д.№ 150/2004г. Приел е,че решението по гр.д.№ 310/09г. на КРС, чийто предмет на обжалване са посочените по-горе протоколи, би се отразило на предмета на делбата, поради което е потвърдил първоинстанционното определение за спиране на производството по обусловеното делбено дело до приключване на обуславящото дело. По алтернативното възражение на жалбоподателя Р. И. Г. е приел, че частично спиране на делбеното производство е недопустимо .
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 3 Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
Поставените от касатора въпроси – за преюдициалността на административното по своя характер производство, образувано по жалба против решение на поземлена комисия , касаещо възстановяване на собствеността върху земеделски имоти, постановено по реда на чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ след влизане в сила на съдебно решение по спор за материално право, по отношение на предявения иск за делба на същите имоти , и за това- допустимо ли е спиране на производството поради наличие на друго производство между различни страни – са от значение за изхода на делото, тъй като са свързани с предмета му и с решаващите мотиви на съда. Касае се за въпроси, чието решаване изисква преценка, свързана с тълкуване на закона съобразно установените факти по делото и установяване на практика, съобразно актуалните обществено икономически отношения. Налице е хипотезата н чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което и в тази част следва да се допусне касационно разглеждане на частната жалба.
Във връзка с така поставените въпроси настоящият състав намира за правилно следното становище:
Съгласно дадените в ТР 1/1997 г. задължителни разяснения решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне имат конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обектите на правото на собственост, така и по отношение на неговите субекти. Това право не може да се възстановява с решение на други органи, вкл. и на съда. Затова в случаите, когато след приключване на производството по чл. 14, ал. 1 – 3 ЗСПЗЗ с влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се установи, че действителните собственици на възстановените земи или на част от тях са други лица,различни от първоначално установените в административното производство, поземлената комисия (сега общинската служба за земеделие и гори) изменя издадените преди това решения съобразно с новите обстоятелства и новите решения ще подлежат на обжалване пред съда по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. С влизане в сила на новите решения на общинската служба за земеделие, постановени по реда на чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ окончателно ще се реши въпроса относно титуляра на правото на собственост по отношение на спорните имоти. Предвид изложеното спорът, предмет на административното производство, образувано по жалба против решение по чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ , е преюдициален по отношение на производството за делба на същите имоти , в което съделителите или част от тях се легитимират с решенията на общинските поземлени комисии преди изменението им по горния ред. Това е така защото предметът на производството по делба във фазата по допускането е установяване на съсобствеността върху делбения имот и квотите на съделителите в нея. В настоящия случай от изхода на производството по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ ще се определи кръгът на съсобствениците – съделители в делбеното производство.
На следващо място няма спор в практиката, че съгласно чл. 182, ал. 1, б. „г“ ГПК (отм.) производството се спира, когато пред същия или пред друг съд е висящо дело, решението по което е от значение за правилното решаване на предявения иск. Основание за спиране е налице когато между двете дела съществува връзка на обусловеност, т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Освен това, за да бъде едното дело обуславящо е необходимо да има не само връзка между предмета на делата, но и между страните по тях, така че страните по обусловеното дело да могат да се позовават на правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо по обуславящото дело. Преценката за наличие на преюдициалност и за субективен идентитет обаче следва да се прави в контекста на конкретната фактическа обстановка. Когато обуславящото дело е административно по своя характер и е по реда на чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ следва да се отчете, че постановеното решение ще разпростре действието си не само по отношение на страните по това дело – жалбоподателя и Общинската служба по земеделие, но и спрямо всички наследници на общия наследодател , които не са участвали в административното производство, но са страни в делбеното производство.
С оглед гореизложеното атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Неоснователно е и алтернативното искане, тъй като частично спиране на делбеното производство досежно част от делбената маса е недопустимо.
Не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане до касационно обжалване тъй като съдържащите се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК аргументи съставляват по същността си доводи за неправилност на въззивното определение поради твърдяното отсъствие на предпоставките по чл.182 б.Г от ГПК/отм./ -нов чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, за спиране на делото. Евентуалните пороци на съдебния акт, свързани с нарушение на закона и необоснованост на констатациите за преюдициална връзка и субективен идентитет между делата, са относими към регламентираните в чл. 281, т. 3 от ГПК основания за касационно обжалване, които са различни от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване.Наред с това определенията, на които се позовава касаторът по посочените въпроси, са неотносими към настоящия спор, тъй като касаят различна фактическа обстановка, не е налице идентичен или аналогичен правен спор, поради което и няма как обжалваното определение да им противоречи.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 279 от 05.05.2011год. по ч.гр.д.№ 315/2011год. на Добрички окръжен съд, по частна жалба Р. И. Г. , подадена от адв.К.К..
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 279 от 05.05.2011год. по ч.гр.д.№ 315/2011год. на Добрички окръжен съд,с което е оставено без уважение частната жалба на Р. И. Г. против определение на РС-Каварна от 22.03.2009г. за спиране на производството по гр.д.№ 150/2004год. до приключване на гр.д.№310/09г. на РС Каварна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: