4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 920
София, 12.10.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1455/2010 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Я., К. Г. Я., Б. М. Р., С. П. Т., М. И. Я., И. Д. И., Н. В. И., И. Д. Д., Т. И. Д., Г. А. К., А. Л. Т., чрез адв. И. Ц. срещу решение Nо 294 от 20.10.2009 г. по гр.д. Nо 768/09 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 30 по гр.д. № 97/2008 год. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението на имот с площ от 4433 кв.м., представляващ част от имот с пл. № 7433, кв. 39 по плана на [населено място], целият с площ от 6 750 кв.м., която част попада в У. X. „П. и у.”, кв. 39 по невлязъл в сила регулационен план на [населено място], предявен от касаторите срещу [фирма].
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и поради необоснованост.
В изложението по чл.284 ГПК жалбоподателите са посочили,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, свързани с това дали липсата на национализираните заедно с терена сгради и построяването на нови е основание да се изключи приложението на чл.2 ал.3 ЗВСОНИ, какво е правното действие на съставянето на акт за държавна собственост- установително или конститутивно, и процесуалноправен въпрос, свързан с това върху кого пада доказателствената тежест за установяване на неистинност на нотариален акт, които въпроси са в противоречие с практиката на ВКС, поради което считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по материалноправен въпрос,поради наличие на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
С въззивното решение съдът е приел за установено, че касаторите-ищци не са доказали по безспорен начин, че са наследници на акционери в [фирма], [населено място].Въз основа на събраните по делото съдебно-техническа експертиза и гласни доказателства, съдът приема, че след национализацията на посоченото акционерно дружество съществуващите в процесния имот сгради са били разрушени и са били построени нови, които са били закупени от ответния търговец.Съдът приема, че по делото не може безспорно да се установи обема на собствеността на дружеството, по отношение на която да се приложи разпоредбата на чл.2 от ЗВСОНИ.
По поставения материалноправен въпрос, какво е правното действие на съставянето на акт за държавна собственост- установително или конститутивно, въззивният съд не се е произнесъл – не е обсъждал акта за държавна собственост, а само е посочил , че не може да се установи идентичност и да се приеме по безспорен начин, че собственото на акционерното дружество [фирма] дворно място е било национализирано в пълен обем.В този смисъл е посочено, че липсва акт за държавна собственост за такова дворно място.Касаторите не сочат конкретни решения, които да са в противоречие с атакуваното, освен това по посочения въпрос има трайна практика на ВКС.Същата приема, че актовете за държавна собственост установяват собствеността, която съществува на правно основание, но атакуваното решение не е постановено в противоречие с тази практика.По отношение на процесуалноправния въпрос, свързан с това върху кого пада доказателствената тежест за установяване на неистинност на нотариален акт, касаторите са посочили ТР № 178 от 30.06.1986 год. по гр.д. № 150/85 год. на ОСГК, в което се приема, че собственикът на недвижими имот може да предяви иск за защита на своите права против лице, което се е снабдило с нотариален акт , издаден по обстоятелствена проверка и да иска отмяна на този нотариален акт.В случая атакуваното решение не противоречи на посоченото решение, тъй като касаторите основават своите права на реституция, наследство и давностно владение, което е установено с констативен нотариален акт.Ответникът е оспорил тези констатации и е събирал доказателства в тази насока.Поради това не е налице основанието по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените материалноправен и процесуалноправен въпрос.
По поставения материалноправен въпрос, свързан с това дали липсата на национализираните заедно с терена сгради и построяването на нови е основание да се изключи приложението на чл.2 ал.3 ЗВСОНИ, касаторите са представили решение № 1953 от 04.10.2005 год. по гр.д. № 1283 от 2004 год. на IV г.о. на ВКС, в което се приема, че обстоятелството, че всички останали сгради са били съборени, а на тяхно място са изградени производствени и други сгради, както и че теренът е бил разширен, не би довело до изключване на предпоставките по чл. 2 ал.3 от ЗВСОНИ, щом имотът се намира в собственост на държавата, общините, обществени организации или на техни фирми и да съществува реално до размерите, в които е бил отчужден.В този смисъл постановеното решение на въззивния съд противоречи на представеното решение на ВКС.Поради това съдът счита, че следва да се допусне касационно обжалване по този материалноправен въпрос.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 294 от 20.10.2009 г. по гр.д. Nо 768/09 г. по описа на Пловдивски апелативен съд съд.
УКАЗВА на касаторите Н. С. Я., К. Г. Я., Б. М. Р., С. П. Т., М. И. Я., И. Д. И., Н. В. И., И. Д. Д., Т. И. Д., Г. А. К., А. Л. Т. да внесат държавна такса в размер на 188 лв. в едноседмичен срок и представят доказателства за това.
Делото да се докладва на председателя на I Г.О. за насрочване в открито съдебно заседание след изпълнение на горните указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: