1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1078
гр. София, 15.11. 2011 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 96 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. С. К., чрез пълномощника й адв. Д. К., срещу решение № 152/21.09.2010 г., по в.гр.д. № 239/2010 г. по описа на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 138/22.04.2010 г., по гр.д. № 478/2009 г., на Сливенски районен съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между А. Г. М. и касаторката, на процесните недвижими имоти, при равни квоти, и е отхвърлен предявеният от К. иск с правно основание чл. 21 СК (отм.), за признаване за установено по отношение на М., че същите са придобити чрез трансформация на лични средства изцяло от нея.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба – А. Г. М., чрез пълномощника си адв. С. К., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който са изложени аргументи по същество в защита на обжалваното решение. Претендира направените по делото пред касационната инстанция разноски.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторката не е формулирала изрично материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), жалбоподателят е длъжен да посочи ясно, точно и категорично правния въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, който е обусловил изводите на въззивния съд относно изхода на спора, за да е налице една от хипотезите по точки 1, 2 или 3 от визираната разпоредба. Самото непосочване на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това, съгласно основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, на което касаторката се е позовала с изложението, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, но не всяка практика, а само на задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от действащия ГПК, като касаторът е длъжен да приложи тези съдебни решения към изложението си по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящата хипотеза, касаторката нито е посочила, нито е приложила задължителна практика на ВКС, от кръга на очертаната по-горе, която да е релевантна за допускане на касационното обжалване, и в противоречие на която да е постановено въззивното решение.
На следващо място, съгласно второто основание за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК, на което се е позовала касаторката, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, т.е. по който постановено влязло в сила решение на първоинстанционен или въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК. Към изложението си касаторката нито е посочила такава практика, нито е приложила съответните съдебни решения.
На последно място, съгласно третото основание за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовала касаторката, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуалноправен или материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторката не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
С оглед изхода от спора, и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба деловодни разноски за настоящото производство в размер на 200 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 152/21.09.2010 г., по в.гр.д. № 239/2010 г. по описа на Габровски окръжен съд.
ОСЪЖДА Ц. С. К., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 13 – адв. Д. К., да заплати на А. Г. М., ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, със съдебен адрес: [населено място], [улица](Г.Д.) – адв. С. К., направените по делото разноски пред касационната инстанция за един адвокат в размер на 200 лева, основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: