1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 178
гр. София, 30.03.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.д. № 141 по описа за 2012г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ю. Й. О. срещу решение от 04.11.2011г. на Окръжен съд Кюстендил по в.гр.д. №586/2011г. в частта, имаща характер на определение, с която Ю. Й. О. е осъдена да заплати на Г. Х. Г. разноски , направени във въззивното производство, в размер 573,50лв., както и общо на Х. Г. Х. и Ц. В. Х. – разноски в размер 673,50лв. Искането е за отмяна на същото като неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени в частната жалба съображения.
Ответните по частната жалба страни Г. Х. Г., Х. Г. Х. и Ц. В. Х. не вземат становище по същата.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред РС Дупница е образувано по предявен от Ю. Й. О. против Г. Х. Г., Х. Г. Х. и Ц. В. Х. положителен установителен иск за собственост по чл.124 ГПК с последицата на чл.537 ал.2 ГПК. С първоинстанционното решение така предявеният иск е уважен. По подадена от ответниците въззивна жалба пред ОС Кюстендил, по описа на последния е образувано гр.д. №586/2011г. С постановеното по делото на 04.11.2011г. решение, Окръжен съд Кюстендил , след като е констатирал недопустимост на първоинстанционното решение е обезсилил същото и е върнал делото на РС Дупница за ново разглеждане. С това решение въззивният съд е поставил в тежест на ищцата – ответник по въззивната жалба, направените от въззивниците разноски във въззивното производство. Тази именно част от решението, имаща характер на определение, е предмет на настоящото производство.
За да постанови този резултат и да осъди Ю. Й. О. да заплати на Г. Х. Г. разноски , направени във въззивното производство, в размер 573,50лв., както и общо на Х. Г. Х. и Ц. В. Х. – разноски в размер 673,50лв. , въззивният съд е отчел, че въззивната жалба, с която е сезиран , е основателна. Съобразно този резултат е обосновал и решаващия си извод по отношение на разпределението на разноските.
Този извод на съда е неправилен.
Съгласно действащия процесуален ред / чл. 78, ал. 1 – ал. 11 / досежно отговорността на страните за разноски в исковия граждански процес, ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част от иска, а в чл. 78, ал. 3 от ГПК е признато право на разноски в полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска. Извън хипотезата на отхвърляне на иска, ответникът има право да получи направените в хода на делото разноски при прекратяване на делото – чл. 78, ал. 4 от ГПК, както и в случай, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае предявения иск – чл. 78, ал. 2 от ГПК. За да се присъдят от съда, разноските следва да са поискани от страните, като съгласно чл. 81 от ГПК съдът е длъжен да се произнесе по исканията за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Цитираните разпоредби обосновават категоричен извод, че правото на страните да претендират и получат извършените в хода на делото разноски е обвързано от законодателя с наличието на постановен от съда акт за приключване на делото в съответната инстанция, т. е. с постановяването на определение за прекратяване на делото или на решение по съществото на правния спор.
В конкретния случай производството по в. гр. д. № 586/2011г. на Окръжен съд Кюстендил е приключило с решение, с което е обезсилено обжалваното първоинстанционно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Дупница. С постановеното от въззивния съд решение не е разрешен по същество правният спор, предмет на делото, и не е сложен край на делото, поради което за страните не е възникнало право на разноски по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Като е приел противното, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна. При новото разглеждане на делото и постановяване на съдебен акт, с който се прекратява производството по делото или се решава спорът по същество, съответният съд ще следва да съобрази всички сторени от страните разноски до този момент.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА решение от 04.11.2011г. на Окръжен съд Кюстендил, постановено по в.гр.д. №586/2011г., В ЧАСТТА, имаща характер на определение, с която Ю. Й. О. е осъдена да заплати на Г. Х. Г. разноски , направени във въззивното производство, в размер 573,50лв., както и общо на Х. Г. Х. и Ц. В. Х. – разноски в размер 673,50лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: