1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
гр. София, 21.03.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 126 по описа за 2012г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Н. С. и Н. А. С. чрез адв. Х. срещу разпореждане №1517 от 09.02.2012г., по в.гр.д. № 981/2011 г., по описа на ОС Варна, с което е върната подадената от тях касационна жалба срещу въззивно решение № 1590 от 14.12.2011г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 2249 от 10.07.2009г., постановено по гр.д.№ 9586/2006г. на Варненски РС и е уважен предявеният срещу тях иск по чл.108 ЗС по отношение на имот пл.№…… по КП на местността “Б. ч.,Д. и М. р.” с площ 1194кв.м. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че по отношение определяне цената на иска е неприложимо правилото на чл.69 ГПК. Алтернативно жалбоподателите поддържат, че цената на иска следва да се определи на база актуалната данъчна оценка на имота, която е нараснала в хода на производството. Навеждат доводи, че с разпореждането въззивният съд недопустимо отменя собственото си решение, в което е посочил, че решението подлежи на касационен контрол, както и, че спорът вече веднъж е бил предмет на касационна проверка. Искането е за отмяна на определението и разглеждане на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани страни, против съдебен акт, преграждащ развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови връщане на подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, съставът на въззивния съд е отчел обстоятелството, че цената на иска е под 5000 лв., която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./
С нормата на чл. 280 ал.2 ГПК е установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е с императивен характер – не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд с цена на иска под 5000 лева. Касационната жалба е депозирана в ОС Варна на 08.02.2012г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал.2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010г. Искът е предявен на 14.12.2006г., поради което по отношение на определяне цената на иска е приложима разпоредбата на чл.55 ал.1 б.б ГПК/отм/ . Съгласно тази разпоредба, цената на предявения ревандикационен иск – чл.108 ЗС, е в размер на ? от данъчната оценка на имота, а ако липсва такава – от пазарната оценка. Видно от удостоверението за данъчна оценка /л.22 от първоинстанционното производство/, представено от ищеца при завеждане на делото, данъчната оценка на недвижимия имот е 12900лв. или цената на иска е 3225лв. Следователно тази сума, като цена на иска, обосновава извода на въззивния състав за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК.
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че по този начин въззивният съд недопустимо отменя част от собственото си решение. Съгласно чл. 285 и чл. 286, ал.1 ГПК задължение на въззивния съд е да прецени редовността и допустимостта на касационната жалба и да предприеме съответните процесуални действия по отстраняване нередовностите и администрирането й или да я върне като процесуално недопустима или поради неотстраняване на нередовностите. Преценката дали касационната жалба е редовна и допустима, включва в себе си и преценка дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване според нормата на чл.280 ал.2 от ГПК – аргумент от чл.286 ал.1 т.3 от ГПК.
Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че за определяне цената на иска следва да се има предвид актуалната данъчна оценка. Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и съобразно действащия към този момент процесуален закон. На следващо място тя се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент цената на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателите и досежно това, че след като спорът веднъж вече е бил допуснат до касационен контрол , съответно друг състав на ВКС по аналогичен казус е допуснал касационна проверка на въззивно решение, постановено по предявен иск със същата цена, то и в настоящия случай следва да се обоснове извод за допустимост на касационното обжалване. Въпросът дали въззивното решение с оглед цената на иска подлежи на касационно обжалване се преценява с оглед действащите процесуални норми към момента на подаване на касационната жалба. В настоящия случай касационната жалба е подадена на 08.02.2012г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на нея следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал.2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010г.
С оглед изложеното обжалваното разпореждане, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1517 от 09.02.2012г., постановено по в.гр.д. № 981/2011 г., по описа на ОС Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: