О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
С., 10.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1046/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на /О./АД, със седалище и адрес на управление [населено място], представлявана от юрисконсулт Г. И. М., срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 83 от 15.10.2010 год., постановено по гр.дело № 131/2010 год., с което е потвърдено решение № 16 от 26.02.2010 год. по гр.дело № 669/2008 год. на Бургаския окръжен съд за уважаване отрицателен установителен иск (О.) с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за апартамент №…. в [населено място], [улица], вх….., ет….. с площ от ….. кв.м., обособен като самостоятелен обект с идентификатор …….., находящ се в сграда с идентификатор………. по кадастралната карта на същия град с площ на жилището по кадастрална схема – …. кв.м. ведно с прилежащите към него изба № …. с площ от ….. кв.м. и таван № …. с площ от …. кв.м. ведно с 4.653% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо ПИ с идентификатор ……, както и за признаване за установено, че не съществува ипотечно правоотношение, предмет на сделка за договорна ипотека, обективирана в нот.акт № …., том ……, рег.№ ….., дело № …./…. год. на нотариус С. А.-Н., вписана с акт № …., т….., дело № ….., вх.рег.№….. на Служба по вписванията при Н., поради това, че ипотечното правоотношение не е възникнало, тъй като учредителят не е бил собственик на ипотекирания имот.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по въпроси,които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото и са “в областта на облигационното право и по-специално относно прекратяване на наемни отношени,в това число правомощия в тази насока на ликвидационните съвети на ТКЗС;предявяване на отрицателен установителен иск за липса на право на собственост от несобственик и предявяване на права в изпълнителното производство от несобственик”, като се навежда оплакване по същество за неправилност и необоснованост на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Поддържа се също непълнота на доказателствата, не обсъждане на всички доказателства и доводи на страните, поради което е налице несъответствие на приетото за установено с правните изводи на съда. Касаторът счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по касация Х. С. И. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване .
Ответниците по касация Т. И. Т., М. Н. Т. и Н. Т. И., представлявани от адвокат Ц. В., вземат становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендират за направените разноски по делото пред настоящата инстанция.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на I г. о. взе предвид следното:
С въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 83 от 15.10.2010 год., постановено по гр.дело № 131/2010 год., е потвърдено решение № 16 от 26.02.2010 год. по гр.дело № 669/2008 год. на Бургаския окръжен съд , с което са уважени предявените отрицателен установителен иск (О.) с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за апартамент № … в [населено място], [улица], вх…., ет…. с площ от ….. кв.м., обособен като самостоятелен обект с идентификатор ….., находящ се в сграда с идентификатор …….. по кадастралната карта на същия град с площ на жилището по кадастрална схема – ….. кв.м. ведно с прилежащите към него изба № …. с площ от …. кв.м. и таван № …. с площ от ….. кв.м. ведно с 4.653% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо ПИ с идентификатор ……., както и иска за признаване за установено, че не съществува ипотечно правоотношение, предмет на сделка за договорна ипотека, обективирана в нот.акт № ….., том ….., рег.№…., дело №….. год. на нотариус С. А.-Н., вписана с акт № …, т…., дело №…., вх.рег.№….. на Служба по вписванията при Н., поради това, че ипотечното правоотношение не е възникнало, тъй като учредителят не е бил собственик на ипотекирания имот.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че със заповед № …../……. год., издадена от председателя на АПК-Н., семейството на ищеца Т. И. Т. е настанено в служебен апартамент на АПК-Н., предмет на настоящия спор, в източната му половина/север-юг/, състояща се от кухня-хол, спалня и сервизно помещение като другата половина е отдадена под наем на трети лица. През 1993 год. настанените в другата част на имота имота трети лица са получили друго ведомствено жилище, а Т. И. Т. е подал молба за закупуване на апартамента с вх.№ …./….. год. и молба от ….. год. до ЛС на ТКЗС-Н. за разширение в освободената част на основание чл.8 ЗНО/отм./ и закупуване на целия апартамент, по което е постановено решение от …… год. по гр.дело № 1456/1993 год. на Бургаския окръжен съд, с което е отменен мълчаливия отказ на ЛС на ТКЗС /заместен по реда § 29 ЗСПЗЗ от пълномощниците на лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ/ семейството на Т. да бъде разширено в ползвания под наем апартамент . Отменена е и заповед № …./…… год., с която в освободената част е настанен П. П.. С решение № 4097/20.07.1999 год. по адм.дело № 1411/1999 год. ВАС решението на окръжния съд е отменено в частта за мълчаливия отказ понеже през …..год. /на …../ апартаментът е продаден от правоимащите на ТКЗС на трети лица, впоследствие препродаден на В. К. К.. Последната е предявила иск по чл.108 ЗС срещу Т. и П., но същият е отхвърлен с влязло в сила решение по гр.дело № 134/1998 год. на Н., потвърдено с решение № 2002 от 25.01.2001 год. на Върховния касационен съд поради нищожност на продажбата. Отчетено е, че на ….. год. В. К. К. е продала апартамента на Х. С. И., който на ….. год. е учредил в полза на О. АД договорна ипотека върху имота за обезпечение на банков кредит в размер на 64 600 евро. Взето е предвид, че ищците като трети лица-наематели в жилище, предмет на спрян въвод по реда на чл.524 във връзка с чл.523, ал.2 ГПК имат правен интерес от завеждане на О. за целия имот /както е по исковата молба и уточнението/, тъй като са заявили желание за закупуване на апартамента по реда на ЗУЖВГМЖСВ, по което заявление все още няма произнасяне.
По допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на I г. о. прие следното:
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид,тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, обосновал решаващите изводи на съда, води до не обсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъждат специфичните за основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК допълнителни предпоставки, поддържани от касатора.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК .
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, ответникът по касация Х. С. И. не е претендирал такива, а ответниците по касация Т. И. Т., М. Н. Т. и Н. Т. И. не са представили доказателства за сторени в настоящото производство разноски.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 83 от 15.10.2010 год. на Бургаския апелативен съд, постановено по гр.дело № 131/2010 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: