4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София, 24.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 683/2011 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв. В. Х. срещу решение от 29.12.2010 г. по гр.д. Nо 1948/2007 г. по описа на Софиийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 06.08.2004 год. по гр.д. № 3502/2000 год. на Софийски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 108 от ЗС и касаторът е осъден да предаде владението на магазин с площ 70 кв.м., находящ се в [населено място], [улица]/143 А, при граници: [улица], вх.А на бл. 143-стълбище, междублокова площадка, калкан на бл. 13-банка „Б.”, отгоре-първи етаж на сградата, разположен в партерния етаж на сградата, посторена в дворно място, съставляващо п-л I, кв. 237 по плана на „Зона-Б-5”1, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на Л. Т. Ц., М. Т. И.- с конституирани наследници на основание чл.120 от ГПК /отм./, И. Д. И., Н. Л. М., П. Т. Н., Д. Д. Б., М. Д. Б., С. Д. Х., Б. Д. П., С. Д. Т., Д. Н. К. и Л. Н. В. .
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и за необоснованост. Моли се за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на предявения иск.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси – дали заповедта по чл. 6 ал.3 от ЗОСОИ притежава вещноправен характер или правото на собственост върху имота, отстъпен като обезщетение, възниква едва с влизане в сила на заповедта по чл. 6 ал.5 от ЗОСОИ; към кой момент следва да се преценява основателността на исканията на обезщетение на основание ЗОСОИ, включително по отношение на начина на обезщетяване-към момента на влизане в сила на ЗОСОИ, към момента на подаване на искането за обезщетяване или към момента на влизане в сила на заповедите по чл. 6 ал. 3 и ал.5 от ЗОСОИ, които са от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона, поради което счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
С въззивното решение съдът е приел за установено, че със заявление от 04.03.1998 год. ответниците по жалбата са поискали от областия управител на област София да бъдат обезщетени по ЗОСОИ, за застроено дворно място в [населено място], [улица], отчуждено по ЗОЕГПНС, собственост на Б. Т. Б., като за предпочитан начин на обезщетяване са посочили реално връщане на двете по-големи стопански сгради /магазини/, съгласно чл. 2 ал.1 и ал.4 от ЗОСОИ.Със заповед от 02.06.1998 год. областият управител на София област е наредил да се уважи тяхното искане за обезщетяване със съсобственост в магазин за хляб, включен в капитала на ОФ „Хлебни изделия” и магазин за дрехи, включен в капитала на ОФ „Н.”, които са общинска собственост.Със заповед от 11.01.2000 год. областният управител е утвърдил оценката, изготвена за процесния имот и за друг магазин с площ от 20 кв.м.При тази фактическа обстановка съдът е приел, че наследодателят на ответниците по касационната жалба е бил собственик на имот, който е отчужден и собствеността, върху който не е възстановена поради разрушаването и построяването на друг имот на негово място.Поради това те са обезщетени с процесния имот, който е бил включен в капитала на касатора.Решението за приватизация на дружеството е взето след влизане в сила на заповедта за обезщетяване, която има вещноправен ефект.При това положение разпоредбата на парграф 6 ал.6 от ЗППДОП е неприложима, тъй като е материалноправна и има действие занапред и е неприложима към случаите, когато собствениците са заявили своето право на обезщетяване.
В настоящия случай касаторът е поставил материалноправни въпроси, по които не е налице неяснота или непълнота на правната уредба или да се налага тълкуване на закона, за да се допусне касационно обжалване.В настоящия случай има практика на ВКС, която е постановена по реда на 290 от ГПК и не се налага нейната промяна.Процесният имот е определен като обзещетение от областния управител на област София град със заповед на 01.06.1998 год. Към този момент имотът е бил включен в капитала на ОФ”Хлебни изделия”. Решението за приватизация на дружеството е взето и е обнародвано в държавен вестник на 09.11.1998 год., тоест след влизане в сила на заповедта за обезщетяване.Разпоредбата на параграф 6 ал.6 от ПЗР ЗППДОП /отм./ е материалноправна и няма действие към вече възникнали правоотношения. Всички поставени от касатора въпроси са решени от въззивния съд съобразно закона и практиката на ВКС.Поради това по поставените от касатора въпроси не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. Наред с това във връзка с поставените въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.12.2010 г. по гр.д. Nо 1948/2007 г. по описа на Софиийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: