1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
гр. София,31.07. 2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илива
гр.д. № 311 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. П. И., чрез пълномощника й адв. Г. Х., срещу решение № 202/21.07.2010 г., по в.гр.д. № 352/2010 г. по описа на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 77/08.04.2010 г., постановено по гр.д. № 740/2008 г., по описа на Районен съд Димитровград.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: в процесът по размяната на книжа, неполучаването на препис от страна на ищеца от отговора на ответника, води ли да нарушаване принципа на равнопоставеност на страните и нарушаване правото на своевременна защита на същия; въпросът за абсолютизиране на преклузията по отношение на представянето на доказателства пред въззивната инстанция, касаещи нищожност на нотариална сделка, при положение, че в първата инстанция ищецът е поискал откриване на производство за установяване нищожност на сделката, но съдът не се е произнесъл по този въпрос. Счита, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – Д. Д. К. и Г. Я. Г. не са депозирали писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК.
Ответницата по касационната жалба – И. Т. П., чрез особения си представител – адв. Р. Г., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който се иска да се допусне до касационно обжалване атакуваното решение, като се излагат аргументи както по същество, така и за допустимост на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, въпреки че са повдигнати конкретни процесуалноправни въпроси.
За да постанови този резултат въззивният съд e приел, че са налице предпоставките за допускане на делба на земеделски имоти, оставени в наследство от Д. П. Д., починал през 1968 г., между П. И., И. П. и Г. Г., при посочените квоти. Освен това, съдът е приел, че направените от ищцата възражения за нищожност на констативен нот.акт от 1998 г. и нот.акт от …. г. са неоснователни и неотносими към правния спор.
От една страна, така поставеният от касаторката първи процесуалноправен въпрос изобщо не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция, поради което не е обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Нещо повече, в призовката до ищцата за първото по делото съдебно заседание изрично е записано, че й се изпраща и препис от отговора на исковата й молба, като липсва възражение от нейна страна – както върху самата призовка, така и в съдебно заседание, че не е получавала такъв препис.
От друга страна, действително въззивният съд е обсъдил въпроса за ангажирането на нови доказателства пред втората инстанция, но правилно е приложил ограничението на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК за недопустимост на доказателства, когато те не отговарят на изискванията на визираната разпоредба. Освен това, пред въззивната инстанция касаторката не се е позовала на наличието на предпоставките на ал. 3 на чл. 266 ГПК, а и такива доказателства – във връзка с нищожността на нот.акт от 2000 г., тя не е искала да бъдат събирани от първоинстанционния съд. Ето защо въззивният съд правилно е тълкувал и приложил последиците на чл. 266, ал. 2 вр. ал. 3 ГПК.
Не на последно място, съгласно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовала касаторката, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на поставените процесуалноправни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторката не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 202/21.07.2010 г., по в.гр.д. № 352/2010 г. по описа на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: