1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
София, 28.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 399/2011 год.
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. М. Н., С. М. С. и И. М. С. чрез пълномощника им адвокат Ж. от ВАК, срещу въззивно решение №1285 от 03.11.2010г., поправено с решение №146/16.02.2011г., постановени по в. гр. д. № 734/10г. на В..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280 ал.1 т.2 ГПК по материално-правните въпроси: 1/ “представлява ли записката за вписване на частен писмен договор за продажба на недвижим имот документ по смисъла на чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ, при положение, че самият договор не е представен като доказателство по делото и насрещната страна е оспорила съществуването му”; 2/“доказва ли записката за вписване наличието на материално-правните предпоставки за вписването по чл.25 от Закона против спекулата с недвижими имоти”;3/”при установено начало на владение въз основа на документ по смисъла на чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ следва ли страната,позоваваща се на придобиване право на собственост на основание чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ да установи и докаже факта на владение в периода от установяването му до внасянето на имота в ТКЗС и факта на внасяне на имота в ТКЗС именно от владелеца”, както и по процесуално-правния въпрос : “допустимо ли е да се приеме за установена идентичност на имоти по два документа при липса на данни поне за три съвпадащи граници, само въз основа на косвени доказателства”. Според касатора произнасянето въззивния съд по посочените материално-правни въпроси е в противоречие с разрешението на същите въпроси, дадено в други влезли в сила съдебни актове – позовава се на Решение №99/16.06.2009г. на ВКС ІГО, постановено по гр.д.№6443/2007г., Решение №205/06.04.2009г. на ВКС ІІГО, постановено по гр.д.№1316/08г.,Решение №717/19.07.1999г. на ВКС ІІ ГО, постановено по гр.д.№118/99г. и Решение №1173/18.12.2008г. на ВКС ІІІ ГО, постановено по гр.д.№3651/07г., в които е прието, че с нормата на чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ законът придава правно значение само на владение, основано на издаден от собственика документ, съдържащ формулирана воля за разпореждане в полза на владелеца, макар и не в изискуемата от закона форма , както и, че законът има предвид двустранен писмен документ, а едностранното деклариране не е основание за признаване на собственически права, нито основание за владение и начало на придобивна давност. Касаторът се позовава също и на Решение №1442/05.07.1956г. на ВС, постановено по гр.д.№2247/56г., в което е прието, че записката за вписване сама по себе си не доказва , че възпроизведения в нея договор действително е бил сключен; както и на Решение № 1205 от 28.10.2008г. на ВКС ІІ ГО, постановено по гр.д.№5335/07г. и Решение №643/01.07.2004г. на ВКС ІІ ГО, постановено по гр.д.№1480/03г. Във връзка с процесуално-правния въпрос се позовава на решение №686-69-ІІІ ГО на ВС, в което е прието, че индивидуализирането на имота става с посочването на съседите, а не с квадратурата.
Ответната страна А. Я. Д. не взема становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима.
Производството е по предявен от А. Я. Д. против З. М. Н., С. М. С. и И. М. С. иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на кооперирането и включването в ТКЗС на недвижим имот, представляващ нива с площ …. дка в местност С. б. /С. а./, находящ се в землището на [населено място], област В., при стари граници /съседи/: Д. К. Т., С. И. К., Т. Я. и път, същият имот е бил собственост на Д. Г. С., бивш жител на [населено място], починала на 11.11.2003 г., придобит от нея въз основа на частен писмен договор ……..г., сключен между нея и С. М. С., а при евентуалност – имотът е придобит от наследодателката чрез давностно владение за периода от ….. г. до ……. г. на основание член 12, алинея 7 ЗСПЗЗ.
С обжалваното въззивно решение е отменено решение от № 398 от 05.02.2010 година на Районен съд – Варна, постановено по гр. д.№ 5410 по описа за 2007 г., и вместо него е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на З. М. Н., С. М. С. и И. М. С., че към момента на кооперирането и включването в ТКЗС на недвижим имот, представляващ нива с площ 15 дка в местност С. б. /С. а./, находящ се в землището на [населено място], област В., при стари граници /съседи/: Д. К. Т., С. И. К., Т. Я. и път, същият имот е бил собственост на Д. Г. С., бивш жител на [населено място], починала на 11.11.2003 г., придобит от нея чрез давностно владение за периода от 1948 г. до 2003 г. на основание член 12, алинея 7 ЗСПЗЗ, по иск с правно основание член 14, алинея 4 от ЗСПЗЗ, предявен от А. Я. Д.; отхвърлен е като неоснователен искът на А. Я. Д. с правно основание член 14, алинея 4 ЗСПЗЗ , предявен против З. М. Н., С. М. С. и И. М. С., за приемане за установено, че към момента на кооперирането и включването в ТКЗС на недвижим имот, представляващ нива с площ ….. дка в местност С. б. /С. а./, находящ се в землището на [населено място], област В., при стари граници /съседи/: Д. К. Т., С. И. К., Т. Я. и път, същият имот е бил собственост на Д. Г. С., бивш жител на [населено място], починала на 11.11.2003 г., придобит от нея въз основа на частен писмен договор ……. г., сключен между нея и С. М. С.; З. М. Н., С. М. С. и И. М. С. са осъдени да заплатят на А. Я. Д. сумата от 460,60лева, представляваща съдебно – деловодни разноски за производството, на основание член 64, алинея 1 от ГПК /отменен/.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че наследодателката на ищцата не е била собственик на имота на основание частен писмен договор от 1……….г. – такъв договор не е представен по делото, вписването му , удостоверено с представената записка има конститутивно действие занапред, но не санира недостатъците на договора – не са установени предпоставките, визирани в чл.50 и чл.60 ЗССНБ; приел е, че записката за вписване на договора от ………г. е документ, който попада в приложното поле на чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ и удостоверява ,че Д. Г. се е намирала във владение на имота към датата на вписване на договора -…….г., поради което и същата е станала собственик на основание давностно владение за периода от …… г. до …….г. – член 12, алинея 7 ЗСПЗЗ; приел е и това, че имотът, описан в НА от ……г. като собствен на наследодателя на ответниците, е идентичен с имота, описан в записката за вписване на договора от ……г., тъй като е налице съвпадение на две граници и квадратура, а С. Н. не е имал друг имот в същата местност.
Съобразявайки гореизложеното произнасянето на въззивния съд в случая е в противоречие с представената от касаторите съдебна практика и затова касационното обжалване следва да се допусне при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1285 от 03.11.2010г., поправено с решение №146/16.02.2011г., постановено по в. гр. д. № 734/10г. на В..
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 15лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване в отрито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :