1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
гр. София, 13.11.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 427 по описа за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място] срещу определението на Добрички окръжен съд № 358/05.06.2012г. постановено по ч.гр.д.№ 419/2012 год. С това определение е потвърдено разпореждането на Добричкия районен съд № 119 от 21.03.2012год. по гр.д.№398/2012год., с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за прекратяване на производството пред РС Добрич и изпращане на делото по правилата на местната подсъдност на Варненски районен съд.
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос относно приложението на чл.113 ГПК, уреждащ алтернативна местна подсъдност на иск на потребител, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа касационно основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК.
Ответникът по частната жалба Б. Ж. Б. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданската колегия констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение окръжният съд е потвърдил разпореждането, имащо характер на определение, на Добричкия районен съд , с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя за прекратяване на производството пред РС Добрич и изпращане на делото по правилата на местната подсъдност на Варненски районен съд за разглеждане на предявения от Б. Ж. Б. от [населено място] срещу [фирма] [населено място] отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК за установяване недължимост на сума, претендирана от краен потребител и начислена по сметка ел. енергия. Изложени са съображения, че съгласно чл.113 ГПК иск на потребител може да се предяви и по неговия настоящ или постоянен адрес, а в §1 т. 42 от ДР на ЗЕ е дадено легално определение на понятието „потребител” – физическо лице – собственик или ползувател на имот, което ползува електрическа енергия за домакинството си. Съдът е посочил, че ищецът има качеството на потребител и по смисъла на пар.13 от ПЗР на З., тъй като е собственик на електрифициран имот, който е бил ползуван като жилищен, като разпределителното дружество е доставяло ел.енергия на обекта, за който има неразплатени задължения. Направен е извода, че след като искът е във връзка с потреблението на ел. енергия и разпоредбата на чл.113 ГПК предвижда алтернативна местна подсъдност, която се определя по избор на ищеца, в случая правилно ищецът е предявил иска по чл. 124 ГПК по постоянния си адрес в [населено място]. Затова въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение /разпореждане/.
По поставения от жалбоподателя и разрешен от въззивния съд процесуален въпрос – налице ли е потребителски спор за определяне подсъдността на иска по чл.113 ГПК, който въпрос е релевантен за делото, настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Това е така, защото ВКС вече се е произнесъл по този въпрос, поставен по аналогични спорове при действието на новия ГПК /опр. по ч.т.д.№ 173/2010 г., опр. по ч.т.д.№ 70/2010 г. на ВКС – ТК- ІІ т.о., опр. По ч.т.д.№194/2010г. на ВКС – ТК- ІІ т.о. и др./, като е приел, че съгласно § 13 т.1 от ДР на З., „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стока или ползува услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действува извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Ищецът има качеството на потребител и по смисъла на §1 т.42 от ДР на ЗЕ – физическо лице собственик или ползувател на имот, който ползува електрическа енергия за домакинството, а електроразпределителното дружество е монополист на пазара на енергетика в този район и съгласно нормите на ЗЕ не може да откаже достъп до ел.преносната мрежа при общия условия и нормативно установени регулирани цени. С оглед поддържаната от ищеца активна легитимация и качеството му на потребител на ел.енергия, който търси правата си срещу ответника въз основа на цитирания специален Закон за енергетиката, разпоредбата на чл.113 ГПК допуска местната подсъдност да бъде определена по избор на ищеца и по неговия настоящ или постоянен адрес. В случая, видно от данните по делото, въззивният съд е постановил обжалваното определение в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС. Посочената процесуална норма е достатъчно ясна, поради което не се нуждае от тълкуване, а Добричкият окръжен съд се е съобразил изцяло с нейното действие и приложение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Добричкия окръжен съд № 358/05.06.2012г. постановено по ч.гр.д.№ 419/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: