3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 968
София, 21.10. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1518/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Х., чрез адв. Ц. Ф., срещу решение № 80 от 03.05.2010 г. по гр.д. № 1923/08 г. по описа на Софийски градски съд, с което се оставя в сила решение на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 109 от ЗС, предявен от касатора срещу [фирма].
В жалбата са развити доводи за нищожност, евентуална неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Касационната жалба е оставена без движение, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 284 ал.3 от ГПК по отношение на основанията за допустимост.Въпреки дадените указания в приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 не се съдържа ясно и категорично формулирани основания за допустимост на касационното обжалване.Касаторът само е цитирал разпоредбите на ГПК без да уточни процесуалноправният или материалноправният въпрос, който е разгледал съдът.Въпреки твърдението за въпрос, решаван в противоречие с практиката на ВКС жалбоподателят не е посочил кой е конкретният въпрос, чието разглеждане от касационната инстанция би попаднало в хипотезата на т. 1 и 2 на ал. 1 от чл. 280 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Основанията, на които се позовава касаторът единствено възпроизвежда законовия текст, без да е посочил изрично кой е процесуалният или материалният въпрос, който е решен в противоречие с практика на ВКС, като са изброени и представени две решения на ВС и две тълкувателни решения на ОСГК на ВС. Задължение на касатора е да посочи ясно и точно въпросът, който е решен от съда и служи като основание за допускане на жалбата. Недопустимо е съдът да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид, като основание. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.По отношение на твърденията на касатора, че атакуваното решение на СГС е нищожно, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че това твърдение е неоснователно.Касаторът твърди, че решението е нищожно, тъй като се основава на нищожни актове-разрешение за ползване на процесната сграда и заповед за приемане на обекта за топлофикация.По делото не са разглеждани и обсъждани цитираните от Х. актове, а само заповеди, касаещи отчуждаването на имота, върху който е построена сградата, които са прогласени за нищожни по административен ред и касаят собствеността.Предмет на разглеждане е било дали топлофицирането на сградата ограничава правото на собственост на касатора.Поради това решенито на съда не е нищожно, тъй като не се основава на нищожни административни актова.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 80 от 03.05.2010 г. по гр.д. № 1923/08 г. по описа на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: