О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 514
София, 25.06.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 856/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба , подадена от адв.Н.- пълномощник на В. Г. Г. – Й. , срещу въззивно решение № 742 на Варненски окръжен съд, постановено на 07.06.2011г. по в.гр.д.№ 2432/2010г., с което е оставено в сила решение № 3013 от 04.08.2010г. на Варненски районен съд,постановено по гр.д.№8913/2006г., с което е отхвърлена претенцията й по чл.108 ЗС, за осъждане на Г. П. Т., Т. П. Т. и Д. А. Т., да й предадат владението на недвижим имот, представляващ изба с площ от 40 кв.м., находяща се в сутерена на сграда в [населено място], [улица], представляваща понастоящем част от търговски обект ресторант „Г.”, при граници: друга изба на В. Й., [улица], застроена част от двор на същия административен адрес, попадащ в ПИ №7 в кв.718 на 3-ти микрорайон на [населено място], въз основа на твърдение за придобиване на собствеността от ищцата по силата на реституция, осъществена в полза на наследниците на Н. Б. на основание ЗВСВНМРСА на имота, предмет на сделка за продажба по нот. акт №85/1976г. с купувач РПК „Н.”, [населено място], наследяване от Й. М. Й. и договор за доброволна делба №15/1993г., както и за отмяна на нот.акт № 34/07.02.2001 г. в частите по отношение на твърдяното право на собственост на ищцата на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по процесуално-правни въпроси, касаещи обсъждането на събраните в процеса доказателства от въззивния съд, в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и с практиката на ВКС, като се навежда оплакване по същество за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост поради необсъждане на всички събрани доказателства и релевирани доводи, избирателно кредитиране на едни доказателства и неоснователно и необосновано игнориране на други, безкритично възприемане на заключението на вещото лице, както и придаване значение на документи, които не са годно доказателствено средство. Тези въпроси са формулирани от касатора по следния начин : длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и доказателства поотделно и в съвкупност и може ли да ги цени избирателно; длъжен ли е съдът безкритично да възприеме заключението и следва ли да го обсъжда с всички относими доказателства; може ли да основе изводите си само на един документ, представен от вещото лице като същевременно игнорира други релевантни доказателства. Касаторът счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Позовава се на реш.№569/09 г. по гр.д. №791/08 г. на IV ГО, ГК, реш.№606/№06 г. по ф.д. №1487/05 г., IV ГО, реш. №220/05 г. по гр.д. №482/04 г. на ТК, II ГО, реш.№591/09 г. по гр.д. №1558/08 г. на ГК, I ГО, реш. от 8.02.06 г. по т.д. №631/05 г. на II ТО на ВКС, решение №48/06.06.2010 г. по същото дело по чл.290-ГПК ВКС-ГК, I ГО, решение №225/17.03.2004 г. по гр.д. №895/2003 г. ВКС-ТК, II ГО, и решение №1251/26.02.2009 г. по гр.д. №132172008 г., IV ГО ВКС.
В изложението се сочи и това, че въззивният съд с решението си се е произнесъл и по уточнения от съда материално-правен въпрос от значение за изхода на спора, а именно : реституирането на недвижим имот по реда на ЗВСНМРСА разпростира ли действието си и спрямо принадлежащите към имота части, които нямат самостоятелно значение и функционално обслужват подлежащия на реституция имот, в противоречие с практиката на ВС по реда на ГПК/отм./ – основание по чл.280 т.1 ГПК. Позовава се на Решение на ВС №1261/11.01.1995г. по гр.д.№2070/94г.
Ответната страна Д. А. Т. взема становище , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Иска да й се присъдят сторените в производството разноски в размер 250лв.
Ответните страни Г. П. Т. и Т. П. Т. също вземат становище , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Искат да им се присъдят сторените в производството разноски в размер 2000лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд , обсъждайки не оспореното заключение извършената съдебно техническа експертиза и наличните по делото писмени доказателства е обосновал извода, че към 1976г., когато е извършена разпоредителната сделка с н.а. № 85/1976г. под сградата на посочения административен адрес са съществували като самостоятелно обособени обекти две избени помещения – едното продадено на праводателите на третото лице-помагач с н.а. № 171/1975г. (124 куб.м.) и второ – продадено на „Н.” В. през 1976г. Като е обосновал извод, че РПК”В.-юг” е правоприемник на ПК „Н.” В. и продажната цена от 6863лв. е възстановена в патримониума на РПК”В.-юг” съдът е приел, че реституционния ефект е настъпил по отношение на магазина и избеното помещение, което се владее от ищцата и което е различно от процесното. С оглед на това е обосновал извод за неоснователност на претенцията, тъй като по предявения ревандикационен иск не е установено наличието на първата кумулативна предпоставка – ищцата да е собственик на процесната изба.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване посредством формулираните от него процесуално-правни въпроси съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъждат специфичните за основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 от ГПК допълнителни предпоставки, поддържани от касатора.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение и по поставения от касатора материално – правен въпрос. Следва да се има предвид, че въззивният съд в решението си не е давал отговор на такъв въпрос, поради което и няма как същото да противоречи на разрешението, дадено по този въпрос в други актове на ВКС. В процесния случай въззивният съд е обосновал извод за наличие на две самостоятелни избени помещения , като процесното е било предмет на продажбата, осъществена през 1975г. в полза на праводателите на третото лице помагач, а второто избено помещение ведно с магазина и част от дворното място е било предмет на осъществената продажба по реда на 60-то ПМС чрез Г. В. за сумата 6863лв.
Съобразно гореизложеното не са налице визираните от касатора основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Съобразно изложеното разноски в полза на касатора не се следват, но същият следва да бъде осъден да заплати сторените такива от ответниците по касационната жалба така, както са документирани по делото : 250лв. в полза на Д. А. Т. и 2000лв. в полза на Г. П. Т. и Т. П. Т..
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение въззивно решение № 742 на Варненски окръжен съд, постановено на 07.06.2011г. по в.гр.д.№ 2432/2010г.
ОСЪЖДА В. Г. Г. – Й. да заплати на Д. А. Т. сума в размер 250лв., а на Г. П. Т. и Т. П. Т. – 2000лв., представляващи деловодни разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: