3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1098
София, 17.11. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 840/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от адв.М.К.-пълномощник на Р. В. А. срещу решение № 316 от 15.12.2009 г.и решение от 08.04.2010 год.по реда на чл.193 ГПК/отм./ по в.гр.д. Nо 518/09 г. по описа на Шуменски окръжен съд ,с което е оставено в сила решение № 87 от 23.04.2009 г. по гр. д.Nо 613/2007 г. по описа на Районен съд – Нови Пазар ,с което предявения от касатора срещу [фирма]-гр.Ш. и В. А. Т. иск по чл.336 ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено,че [фирма]-гр.Н. П. – длъжник по изп.д.№ 20067750400028 на ЧСИ,рег.№ 775 не е собственик на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда,заедно с второ избено помещение,състояща се от три клетки,без източната,таванско помещение над целия втори етаж и на ? ид.ч. от дворното място,в което е построена сградата,цялото от 830 кв.м.,представляващо парцел ХХVІІІ – 1728 в кв.85 по плана на [населено място],обл.Ш.,както и на двуетажна масивна сграда/кафе – аператив/от 331,96 кв.м.,построена в същото дворно място е отхвърлен изцяло,като неоснователен и недоказан.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че касационното обжалване на решението следва да се допусне по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,тъй като допуснатите очевидни и многобройни нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон са довели до необосноваността на въззивното решение.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа въпроси-материалноправен или процесуалноправен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК,които да са в предметното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,поради което касационната жалба не следва да се допуска до касационно разглеждане.
За да отхвърли предявения от касатора иск с правно основание чл.97 ал.1 във вр.чл.336 ал.1 ГПК/отм./,въззивният съд след преценка на събраните по делото доказателства е достигнал до извода,че касатора е придобил процесните недвижими имоти по силата на дарение от родителите си след вписване на възбраната по изп.д.№ 639/2001 год.,поради което извършеното в негова полза разпореждане от страна на длъжника по изпълнението е недействително спрямо взискателя.В. е запазила обезпечителните си функции и относно принудителното изпълнение на вземанията,обезпечени с нея по новообразуваното изп.д.№ 28/2006 год.Тъй като липсват доказателства да е била отменена възбраната към датата на публичната продан по второто изп.дело съдът е достигнал до извода,че дарението не е породило спрямо касатора целените транслативни последици и валидно е насочено принудителното изпълнение върху дарените имоти,като собствени на длъжника В. Т.-негов баща.Недоказано е останало и възражението му за придобиване по давност на спорните имоти.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна.
Аргументацията за наличието на това основание за допустимост на касационното обжалване, изразяваща се в липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Недопустимо е съдът по своя преценка да формулира въпроса, който евентуално касатора би имал предвид. Подобна инициатива на съда ще бъде в нарушение на диспозиивното начало, от една страна, и същевременно ще лиши ответника от възможността за защита, т.е. ще се наруши и принципа на равнопоставеност на страните в процеса. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 316 от 15.12.2009 г.и решение от 08.04.2010 год.по реда на чл.193 ГПК/отм./ по в.гр.д. Nо 518/09 г. по описа на Шуменски окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: