3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 969
София, 21.10. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1473/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. М. и Е. И. Ч., чрез адв. Д. Д. срещу решение от 07.12.2009 год и от 05.07.2010 г. по гр.д. Nо 5638/2009 г. по описа на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 192 ал.2-3 от ГПК /отм./, като с първото решение е отменено решение на СРС от 28.04.2009 год. по гр.д. № 4411/1998 год. и е допусната делба на трети и четвърти жилищен етаж и магазин, находящи се в [населено място], ул.Д. Г.” № 3, като е отхвърлен иска за делба по отношение на касаторката М. Д. М., а за Е. И. Ч. е допусната делба при квота 5/120 идеални части от процесните имоти, а с второто решение е оставена без уважение молбата на М. Д. М. и Е. И. Ч. за поправка на очевидна фактическа грешка на решение от 07.12.2009 год. на същия съд.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК жалбоподателите са посочили,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, свързани с определяне на квотите в съсобствеността като съобрази материалния закон и установените фактически обстоятелства по делото и процесуалноправен въпрос, свързан с произнасянето на съда относно начина, по който ще се ползва имота до приключване на делбата, които въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за развитието на правото.По отношение на решението, с което е оставена без уважение молбата за поправка на явна фактическа грешка, жалбоподателите са посочили, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, свързан с това дали установеното в мотивите, което не е намерило отражение в диспозитива, може да бъде поправено по реда на производството за отстраняване на очевидни фактически грешки, което е в противоречие с практиката на съдилищата.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационните жалби.
С въззивното решение съдът е приел за установено, че процесните имоти са съсобствени между Р. Н. Ч., А. Г. Ч.-Д., И. Г. Ч. и Е. И. Ч..Тъй като процесните имоти са били завършени в груб строеж към 1994 год., а касаторката М. Д. М. е придобила по дарение 5/120 от правото на собственост върху земята едва през 1995 год., тоест след като сградите са били посторени, то същата не е станала съсобственик в процесните имоти, построени без да е учредено право на строеж.Към 1994 год. собственик на идеална част от земята е нейната праводателка М. И. Б..Съдът е определил квотите в съсобствеността по следния начин: за Р. Н. Ч.- 23,34/120 ид.ч.,за И. Г. Ч.- 53,33/120 ид. ч., за А. Г. Ч.-Д.- 38,33/120 ид.ч. и за Е. И. Ч.- 5/120 ид.ч.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК на първоначалното въззивно решение.
На първо място следва да се отбележи,че касаторите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС/ПП на ВС или ТР на ОСГК/,поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.Не са налице и предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по поставените въпроси, тъй като касаторите не са посочили и представили влезли в сила решения, които да са в противоречие с атакуваното. Налице са предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставеният материалноправен въпрос, свързан с определяне на квотите в съсобствеността при съобразяване с материалния закон и установените фактически обстоятелства по делото.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, с което е оставена без уважение молбата за поправка на ЯФГ, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Атакуваното решение на въззивният съд не е постановено в противоречие с представените по делото решения и определения.В тях съдът е допуснал явна фактическа грешка при правилно формулирана вътрешна воля,докато в настоящия случай отразеното в диспозитива е съобразено с формираната от съда воля в мотивите, но съдът е допуснал нарушение на материалния закон.Това обаче е основание за касационно обжалване, а не за допускане на явна фактическа грешка.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 07.12.2009 год по гр.д. Nо 5638/2009 г. по описа на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касаторките – М. Д. М. и Е. И. Ч. да внесат държавна такса в размер на по 78,23 лв. в едноседмичен срок и представят доказателства за това.
Делото да се докладва на председателя на I Г.О. за насрочване в открито съдебно заседание след изпълнение на горните указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: