О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
С., 20.06.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 631/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Х. И., приподписана от пълномощника адв.Д.Г. , срещу въззивното решение № 146 на Врачански окръжен съд, постановено на 25.03.2011г. по в.гр.д.№ 865/2010г. С това решение е отменено решение №290/15.11.2010 год. по гр.дело №727/1990 год. на Районен съд – Бяла Слатина, постановено по молба с правно основание чл. чл.288,ал.7,пр.2-ро от ГПК(отм.), и вместо това е постановено ново, с което съдът е прогласил настъпилото обезсилване по право на решение №320/21.12.1999 год. на PC-Бяла С., постановено по гр.дело №727/1990 год. във втора фаза на делбеното производство, с което на основание чл.288,ал.7,пр.3-то от ГПК/отм./ делбеният имот,представляващ дворно място от 400 кв.м.,пл.№1672, парцел VII в кв.33 по плана на [населено място], заедно с жилищни сгради и стопански постройки в него, е възложен на П. Х. И. при пазарна цена от 18 500.00 лв, и с което П. Х. И. е осъден да заплати веднага на А. Х. И. сумата от 9250.00 лв.,представляваща уравнение на дяла му; постановил е изнасяне на публична продан на недвижимия имот с пазарна цена 27512,00 лв., съгласно заключението на приетата съдебно-техническата експертиза; постановил е получената от проданта сума да се разпредели между И. Ц. И., М. А. И. , В. А. И., В. А. В. и П. Х. И. съобразно квотите(правата) им – общо 1/2 ид.ч. за И. Ц. И., М. А. И., В. А. И. и В. А. В. и 1/2 идеална част за П. Х. И.; и е отменил констативен нотариален акт №103,том ІІ-ри, рег.№2132, нот.дело №264/2010 год., съставен на 08.07.2010 год. от А. К.-нотариус с район на действие този на PC-Бяла С., с който на основание чл.587,ал.1 ГПК П. Х. И. е признат за собственик на делбения имот.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуално правни въпроси в противоречие със задължителната практиката на ВКС, които са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като се навежда оплакване по същество за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост поради необсъждане на всички събрани доказателства и релевирани доводи. Касаторът счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответните страни И. Ц. И., М. А. И. , В. А. И., В. А. В. вземат становище, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъждат специфичните за основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК допълнителни предпоставки, поддържани от касатора.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 146 на Врачански окръжен съд, постановено на 25.03.2011г. по в.гр.д.№ 865/2010г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: