О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София 20.10.2011 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари , две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева
Даниела Стоянова
изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.д. № 463/2011 година:
Производството е по чл. 274, ал.3,т.1 ГПК.
И. М. И. , Г. И. М., Н. К. Г., Г. К. Г., Т. М. С., Д. Я. П., Т. Я. К., Х. Я. А., Р. К. Б., С. Н. С. , Я. А. П. и И. А. Н. всичките със съдебен адрес: гр. “Х.”, [улица], № 14, ет.2, адвокат Д. А. са подали частна жалба срещу определение № 150 от 22.06.2011 г. постановено по в. гр.д. № 432 от 2011 г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 102 от 10.05.2011 г. по гр.д. № 50 от 2011 г. на Районен съд, [населено място] и е прекратено производството по делото поради недопустимост на молбата. Инвокира оплакване за неправилност на определението защото счита, че при постановяването му е допуснато съществено процесуално нарушение, необоснованост и неправилно приложение на процесуалния закон, довело до извода, че искането е недопустимо, защото има за предмет установяване на факт , а именно издаването на удостоверение за наследници. Прави оплакване и за друго процесуално нарушение за липса на мотиви на съдебният акт и за постановяването му без да са взети предвид всички относими факти и доводи по спора.
В представеното изложение подържа, че частната жалба следва да се разгледа от касационната инстанция поради наличието на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК тъй като произнасянето на Хасковския окръжен съд е станало в отклонение от постоянната практика по процесуалния въпрос за кръга от актове с правно значение, удостоверяващи правно значими факти , за които в рамките на охранителното производство се прилага разпоредбата на чл.542 ГПК когато акта не е изгубен или унищожен по вина на молителя. Изброява съдебни определения.
Допълнително посочва, че въззивният съд е процедирал в отклонение от трайната съдебна практика и по други въпроси отнасящи се до произнасяне след пълно и всестранно обсъждане на фактите, доводите и възраженията на страните , постановяване на съдебен акт като решаваща, а не като контролно – отменителна инстанция , което е в противоречие с т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Ответника община “И.” не е депозирала отговор по частната касационна жалба.
Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт , с който се прегражда развитието на съдебното производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При преценка на релевираните доводи и при съпоставка с посочената съдебна практика- задължителна и на състави на съдилищата по поставените въпроси, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато на поддържаните основания – основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Разрешението, дадено във въззивното определение не противоречи на постановеното от съдилищата по приложените съдебни актове. Правилно и в съответствие с трайната съдебна практика Хасковския окръжен съд е постановил атакуваното определение като въззивен съдебен акт, в който се разглежда спора по същество и с него не проверява законосъобразността на първостепенното определение макар да е изразил отношение по неговата правилност.
Съответен на практиката е и извода за недопустимост на молбата за съставяне на удостоверение за наследници на лицето М. С. М. – род. на 15.03.1843 г. по реда на чл.542 ГПК.
С тази молба се претендира признаване на правоотношение на родство между молителите и покойното лице, а не установяване на факт.
В текста на процесуалния закон изрично е подчертано, че по реда на цитираната новела може да бъде установен факт с правно значение , който следва да бъде удостоверен с документ съставен по надлежния ред. В нормата е извършено и примерно изброяване: свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и други. Всички посочени имат за предмет факти, чието осъществяване има правно значение поради което за обективирането им е необходимо да бъде съставен задължително документ от съответното длъжностно лице, т.е. официален документ. Второто условие е този документ да не е бил съставен или пък да е унищожен или изгубен и вече да не може да бъде възстановен. Удостоверението за наследниците няма такъв характер, а с него се установява правоотношение , възникнало по реда на Закона за наследството. Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да установи съществуването или не съществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Освен това разпоредбата на чл.542, ал.2 ГПК дава възможност на кмета на съответното населено място да поиска пред районният съд да бъде установен факта на изгубване или на унищожаване на съответния регистър по гражданско състояние и да разпореди съставянето му. Регистъра по гражданско състояние обаче съдържа актовете по гражданско състояние, а те са посочени в чл.2, ал.2 от Закона за гражданска регистрация, които не включват удостоверенията за наследници.
Не са налице релевираните основания за допускане на касационно обжалване на атакуваният съдебен акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 150 от 22.06.2011 г. постановено по в. гр.д. № 432 от 2011 г. на Хасковския окръжен съд при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 150 от 22.06.2011 г. постановено по в. гр.д. № 432 от 2011 г. на Хасковския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: