4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
София, 24.07. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 284/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.А.Д. – процесуален представител на С. С. К. и Н. С. М. срещу решение от 26.10.2010 г. по гр.д. Nо 5339/10 г. на Софийски градски съд,с което е уважен предявения от Т. Р. И. иск с правно основание чл.53 ал.2,изр.2 ЗКИР.
В жалбата са развити доводи за нищожност, необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК.Твърди,че въззивният съд се е произнесъл при противоречие със свръхповелителни и повелителни правни норми,поради което обжалваното решение е нищожно.По въпроса за доказаност на местонахождението на оградата,чрез свидетел и вещо лице,съдът се е произнесъл в противоречие с ТР № 3/93 год. на ОСГК,а по въпроса за съотношението установителен иск за собственост и иск за кадастрална грешка е налице противоречие в съдебната практика,като се позовава на решение № 845/2008 год. на ІV г.о.на ВКС и определение № 407/2010 год. на ІІ г.о. на ВКС.
Ответната страна – Т. Р. И. ,чрез пълномощника си адв.К.Д. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
За да постанови обжалвания съдъбен акт,въззивният съд е приел,че по първия регулационен план за м.”В.”,утвърден през ….. год. за имот пл.№…. от кв….. е бил отреден парцел ….. с площ от ….. кв.м.,който е бил собственост на праводателите на И.,поради което правото на собственост върху имот пл.№…. е трансформирано върху парцел ….. с утвърдени регулационни граници,тъй като по силата на непосредственото отчуждително действие на плана парцелните граници са станали имотни.Видно от заключението на техническата експертиза в изработения кадастрален план от 1958 год. имотът е нанесен като такъв с пл.№ 200,но не с верни регулационни граници – границата откъм съседния имот с пл.№ 196 е отместена в северната посока,поради което от площта му е отнета площ,означена по скицата по буквите Г1-Г-В1-В-У-Х-Г1,поради което съдът е приел,че е била допусната грешка по отношение вярното заснемане на парцела.С действащия понастоящем регулационен план,одобрен през …. год. за имотът е отреден парцел …..,но тъй като е бил изработен на база същата грешна кадастрална основа,то отново регулационната граница между парцелите на страните не съвпада с вярната имотна граница,като процесната част обозначена по буквите в скицата попада в парцела ,собственост на касаторите – ответници,без да е налице придаване по регулация.Съдът е приел,че с оглед действащата изрична забрана за придобиване по давност на реално обособени части от дворищнорегулационни парцели,независимо от обстоятелството,че спорната част е владяна от касаторите,към момента на изработването на кадастралния план от ….. год.тя е била собственост на праводателите на И.,а към момента на влизане в сила на регулационния план от 1991 год.е била собственост на И. по силата на извършената съдебна делба по гр.д.№ 1511/1981 год.на СРС.
При служебната проверка,която настоящата инстанция извършва и в производството по чл.288 ГПК относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, съгласно ТР № 1/2010 год.съдът не констатира пороци за нищожност или недопустимост на решението.В. съд е разгледал искът на предявеното основание-чл.53 ЗКИР съобразно изложените твърдения и петитум на исковата молба.Неправилното посочване в диспозитива на решението в цифрово изражение,а именно,че искът е по чл.97 ал.1 ГПК/отм./ и чл.53 ЗКИР не обосновава извод за нищожност на решението,тъй като очевидно и от обстоятелствената част на решението и от диспозитива на същото е,че съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.53 ЗКИР.За пълнота следва да бъде посочено,че съдът не се е произнасял и не е изследвал фактическия състав на чл.97 ал.1 ГПК/отм./-установяване правото на собственост към настоящия момент.Изводът на съда,че по силата на непосредственото отчуждително действие на плана парцелните граници стават имотни е в съответствие с разясненията дадени в ТР№3/93 год.С оглед на изложеното,не е налице основанието по чл.280 ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.На първо място решението на което се позовават е ирелевантно към настоящия спор,тъй като касае иск с различно правно основание.Възприетото в определението по чл.288 ГПК,на което се позовават ,относно правната квалификация на иска – чл.53 ЗКИР е в синхрон с атакуваното решение. Освен това, на второ място, изложението съдържа и елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване.От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени в чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.10.2010 г. по гр.д. Nо 5339/10 г. на Софийски градски съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: