О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
София, 26.06.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 704/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. П. чрез адв. М. срещу въззивното решение от 26.11.2010г. на СГС, постановено по в.гр.д.№ 468/2007г. С това решение е обезсилено решението от 31.07.06 г. на СРС, 40 с-в, по гр.д.№ 8237/02 г., и вместо него е постановено ново, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.108 ЗС, предявени от Д. С. П. срещу [фирма], [фирма] /н/ , ПГЕБ „Проф. А. З.” и [фирма] за предаване владението на УПИ I-367 от кв.76 на м.К.” с площ от 3 931 кв.м. по букви ГВБбГТДЬКЧЦЩЙЯЖЕД /скица № 1 от ТЕ на в.л.В.Г./ с граници: югоизток- [улица], североизток-нереализирана улица, югозапад-УПИ II-329, северозапад-УПИ I-326 от кв.77; за предаване на владението на част от УПИ ІІ-329 от кв.76 по плана на м.”К.”-11 850 кв.м. по букви В“6ФУТРПОНМЛКИЙЩЦЧКЬДГӓ /скица 21 с граници: от североизток-УПИ 1-367 от кв.76, от северозапад-УПИ 1-326 от кв.77, от югозапад- [улица], от югоизток- [улица]; за предаване владението на част от УПИ І-326 на кв.77 на м.”К.” от 580 кв.м., разположен по букви АБФА /скица 38 с граници: от югозапад и североизток-нереализирани улици, от югоизток-нереализирана улица, под която се намира УПИ ІІ-329, като неоснователни.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, свързани с приложение на нормите на чл.5 ЗН, чл.108 ЗС и чл.75 ЗН в противоречие със задължителната практика на ВКС, които са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като се навежда оплакване по същество за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост поради това, че съдът в резултат на погрешна преценка на доказателствата е изключил ищеца от кръга на лицата, имащи право на наследствен дял от наследствената маса на А. Ч. и е приел, че същият не е установил първата кумулативна предпоставка за уважаване предявения ревандикационен иск ; че необосновано съдът е игнорирал обстоятелството, че обезщетението е получено само от двама от наследниците и без ищецът да получи част от него, тъй като сънаследниците при разпределяне на обезщетението извършват реална подялба на имуществото, а неучастието на сънаследник като необходим задължителен другар прави тази подялба нищожна. Касаторът счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Позовава се на решение №840 /63г. на ІГО на ВС, съгласно което наследници по закон са всички лица посочени в чл.5 до чл.10 ЗН, както и на Решение №623/03 на ІГО на ВКС и ТР№72/86г. на ОСГК, според които неучастието на някой от съсобствениците прави делбата или разпределението на дяловете нищожни.
Ответниците [фирма] и [фирма] в представени писмени отговори вземат становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване,както и за неоснователност на касационната жалба.
Ответниците [фирма] /н/ и ПГЕБ „Проф. А. З.” , както и третото лице помагач – Министерство на образованието, младежта и науката, не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, обосновал решаващите изводи на съда, води до не обсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В процесния случай изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъждат специфичните за основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК допълнителни предпоставки, поддържани от касатора.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от от 26.11.2010г. на СГС, постановено по в.гр.д.№ 468/2007г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: