4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 588
София, 17.07. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 849/2011 год.
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. С., С. С. С. и Б. С. С., чрез адв. Е. Т. срещу решение № V-60 от 10.05.2011 г. по гр.д. Nо 243/2011 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № R-1982 от 30.12.2010 год. по гр.д. № 5109/2010 год. на Бургаски районен съд и е отхвърлен предявения от касаторите иск за установяване на правото на собственост върху недвижим имот- таванско помещение № 8, представляващо принадлежност към апартамент с идентификатор ……., с адрес [населено място], [улица], ет….., вх….., по отношение на С. В. Д..
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и за необоснованост. Моли се за отмяна на въззивното решение и за постановяване на друго, с което да бъде уважен установителния иск.
В изложението по чл.284 ал.3, ГПК жалбоподателите са посочили, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуално правни въпроси, които са от значение за изхода на делото, свързани с това как се определят прилежащите части към самостоятелен обект, към кой момент се индивидуализират принадлежностите към самосотятелния обект, кой е момента на придобиване на собствеността на конкретно таванско помещение, какво е предназначението на екзекутивната документация, произнасянето на съда по отмяна на нотариалния акт, които въпрси са решени в противоречие с практиката на ВКС, поради което счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че върху одобрения архитектурен проект на Ж. „М.” с червена линия е извършена корекция на таванско помещение № ….- собственост на Д. и същото е разделено на две тавански помещения № … и №…, но това разделяне не е станало чрез промяна на архитектурния проект.П. не е било извършено преди завършването на строежа на Ж.-…… год. и това е отбелязано от проектанта.Въпреки това промяната е намерила отражение при изготвяне на окончателното ценообразуване и към стойността на апартамента на касаторите е включено таванско помещение № 8.Съдът е приел, че тъй като разделянето на таванско помещение № …… на две тавански помещения – на № … и № …. не е било узаконено и касаторите са заплатили стойността на таванското пощение, включено в окончателното ценообразуване, те са останали собственици на ? идеална част от таванско помещение № …..Но след 1977 год. те не са установили владение върху част от таванското помещение, нито са предприели действия по обособяване на таванско помещение до август ….. год.През периода от май ….. год. до август 2006 год. владението на таванското помещение № ….. е осъществявано от праводателите на Д. и от нея след ….. год., когато имота й е бил прехвърлен.С оглед на така установеното съдът е приел, че касаторите не са придобили по давност таванското помещение № …., обособено след разделянето на таванско помещение №…, тъй като за периода от … год. до завеждане на исковата молба не е изтекъл десет годишния срок, предвиден в закона.Съдът е приел за основателно възражението на Д. за придобиване по давност на таванско помещение № 9 с площ, вид и граници, посочени в одобрения проект.
На първо място следва да се отбележи, че касаторът се позовава на ТР на ОСГК, в което е прието, че членът на Ж. добива право на собственост върху отреденото му с решение на ОС жилище и друг обект в посторената от нея сграда, след като бъде снабден с нотариален акт.В този случай въпреки наличието на окончателен разделителен протокол, нотариалният акт има прехвърлително, а не констативно действие.Атакуваното въззивно решение не е постановено в противоречие с представеното ТР, тъй като съдът е приел, че след като С. са заплатили стойността на таванското пощение и това е включено в окончателното ценообразуване, те са останали собственици на ? идеална част от таванско помещение № …, тъй като реално таванско помещение №.. не е съществувало и не е било узаконено.Нотариалният акт, с който са се снабдили С. не може да ги легитимира като собственици на таванско помещение № …, тъй като такова не е съществувало. В решение № 527 от 16.06.2010 год., по гр.д. № 1136/2009 год., I г.о. на ВКС , постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се разглежда хипотезата на придобиване по давност на имот, за който не е издаден нотариален акт след окончателен разделителен протокол.Съдът е приел, че едва след издаване на такъв нотариален акт по чл. 35, ал.2 от ЗЖСК, обекта, за който е издаден, може да бъде владян и придобиван по давност.В настоящия случай касаторите са се снабдили с нотариален акт още през 1977 год., поради което атакуваното решение не противоречи на решението на ВКС.Поради това не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси.Обжалваното решение не противоречи на представените съдебни актове –решения № 509 от 18.03.1976 год. I г.о. по гр.д. № 1075/1976 год., № 31 от 17.01.1995 год. IV г.о. на ВКС по гр.д. № 55/1994 год., № 206 от 16.03.2007 год. I г.о. на по гр.д. № 2971/2005 год. и № 852 от 11.10.1999 год. II г.о. на ВКС по гр.д. № 205/1999 год. Решенията касаят доказателствената сила на нотариалните актове и в тях се приема, че на отмяна подлежат само констативните актове.За тези, които имат вещно-правен ефект, се приема, че този ефект отпада по силата на съдебното решение, с което е установено, че продавачът не е собственик на прехвърления имот.Тези решения не са в противоречие с въззивното решение, тъй като в случая нотариалният акт на касаторите не е констативен, а създава права.Следователно същият не е необходимо да бъде отменян след като ответницата по жалбата Д. е доказала, че е придобила целия имот по давност.
Поради това касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V-60 от 10.05.2011 г. по гр.д. Nо 243/2011 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: