3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 842
София, 21.09. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1271/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. Т. И., чрез адв. М. Р. срещу решение Nо 636 от 18.05.2010 г. по гр.д. Nо 1518/09 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което частично е отменено решение № 1489 по гр.д. № 2492/2005 год. на Варненски районен съд и са отхвърлени иск за възстановяване на запазена част и иск за делба на апартамент № 1, находящ се на първи надпартерен етаж в сграда, построена в ПИ № 23, [населено място], [улица], състоящ се от дневна, детска, кухня, две спални, дрешник, баня, две тоалетни, перално помещение, коридор и три балкона със застроена площ от 149.96 кв.м. и дворно място, находящо се в [населено място], представляващо У. VIII-253, кв. 28, по плана на селото с площ от 610 кв.м. по документ за собственост, а по скица 570 кв.м., заедно с построената в него едноетажна сграда, състояща се от две стаи, две избени помещения, външна тоалетна и стопански постройки и е обезсилено решението на В., в частта, в която са отхвърлени искове с правно основание чл.12 ал.2 от ЗН.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл.284 ал.3 т.3 ГПК жалбоподателят е посочил,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно приложението на чл. 33 от ЗН – как следва да се приложи и коя поредност се взима предвид-дали номерацията на нотариалните актове, извършена от нотариуса или тази, извършена в службата по вписванията, който въпрос е от значение за развитието на правото, поради което счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
С въззивното решение съдът е приел за установено, че ? идеална част от апартамент № 1, находящ се на първи надпартерен етаж в сграда, построена в ПИ № 23, [населено място], [улица] и гараж № 1 в същата сграда са дарени на ответника О. И. , както и апратамент № 13, находящ се в [населено място], [улица], с три последователни нотариални акта №№ 79, 80 и 81 от 2004 год.Поради това съдът е приел, че ищецът касатор може да търси възстановяване на запазена част като следва поредността на чл. 33 от ЗН, тоест последното дарение, което е за имота, находящ се в [населено място] [улица].По отношение на имота в [населено място] съдът е приел, че същият е придобит по давност от Ф. И. и поради това не следва да се допуска до делба.Приел е, че не следва да се разглеждат претенциите по чл. 12 ал. 2 от ЗН, тъй като същите представляват претенции по сметките и подрежат на разглеждане във втора фаза по делбата.Поради това е обезсилил решението на В. в тази му част.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Същото би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.Касаторът не е изложил никакви доводи в тази насока.Същият е цитирал законовата разпоредба и е поставил материалноправен въпрос, който е изяснен в самия закон.Наред с това във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 636 от 18.05.2010 г. по гр.д. Nо 1518/09 г. по описа на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: