4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
София, 09.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1339/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Пл.Щ. – пълномощник на Е. В.,М. В.,Н. В.,Й. В.,И. В.,В. В.,Н. Г. и М. С. срещу въззивно решение № 113 от 14.06.2010 год.на Окръжен съд – Благоевград,постановено по гр.д.№ 1120/2009 год.,с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу [фирма] иск с правно основание чл.109 ЗС.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи бланкетно чл.280 ал.1 т.1 ГПК,без конкретно посочен правен въпрос. Позовава се на решение № 942/2008 год. на ВКС,по гр.д.№3426/02 год.;на решение № 125/1988 год.на ВС,по гр.д.№ 852/87 год.;на решение № 190/1993 год.по гр.д.№ 1699/92 год.;на решение № 340/1994 год. на ВКС,по гр.д.№ 918/93 год.;на решение № 1291/1992 год. на ВКС по гр.д.№ 1038/92 год. и на ТР№ 31/84 год. на ОСГК и поддържа ,че е налице противоречива съдебна практика по казуси идентични с настоящия.Счита,че е налице основанието на чл.280 ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос касаещ действието на разпоредбите на чл.64 ал.3 ЗЕ и чл.13 ал.1,т.1 от Наредба № 16/09.06.2004 год.за сервитутите на енергийните обекти.
Ответната страна – [фирма] в представения писмен отговор оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване,респ.основателността на жалбата.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел,че изградения в сервитутната зона стълб – жере обективно не пречи на ищците – касатори да упражняват своето право на собственост в съответния обем,съобразно съществуващото ограничение по отношение на имота,с оглед на правата,с които разполага титуляра на сервитута.Съобразил е специалните закони, уреждащи собствеността на обектите, част от електропреносната мрежа с факта,че монтирането на нов стоманено – решетъчен стълб е извършено без съгласието на собствениците на имота и при неспазване изискванията на чл.193 ЗУТ,като е отчел и обстоятелството,че в реституционното решение е отразено ограничение за правото на собственост на ищците – наличие на електропровод на 10 м от двете страни до крайните проводници и забраната да се строят сгради и съоръжения и да се засажда високостеблена растителност на 11 м от оста му.
Касаторът не е обосновал релевираното в чл.280 ал.1,т.1 ГПК основание с конкретен въпрос.Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС ,но не всяка практика, а само на задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК.Обжалваното решение е в съответствие с приложеното ТР на ОСГК на ВС обобщаващо практиката по някои въпроси на негаторния иск.За пълнота следва да бъде посочено,че не е налице и основанието на чл.280 ал.1 ,т.2 ГПК, тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представените,разглеждащи различни хипотези на иска по чл.109 ЗС ,макар и при друга фактическа обстановка.
Според основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос касаещ действието на разпоредбите на чл.64 ал.3 ЗЕ и чл.13 ал.1,т.1 от Наредба № 16/09.06.2004 год.за сервитутите на енергийните обекти, на което се е позовал макар и бланкетно касаторът, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационна жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуалноправен или материалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Аргументацията за наличието на това основание за допустимост на касацонното обжалване,изразяваща се в необсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства,довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение фактически са пороци,отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК,но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 113 от 14.06.2010 год.на Окръжен съд – Благоевград,постановено по гр.д.№ 1120/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: