5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 739
София, 26.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 943/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. И. Н.,чрез процесуалния му представител адв.Т.Т. и К. И. Н.,чрез процесуалния му представител адв.Ст.С. срещу решение № 340 от 15.07.2008 год.на Добрички окръжен съд , постановено по възз.гр.д.№ 773/2007 год.по допускане на съдебна делба между страните по делото.
Касаторът С. Н. поддържа,че обжалваното решение е недопустимо, неправилно и необосновано в частта,с която е допусната делбата на имот с идентифакор 72624.607.992.2 и представляващ къща,състояща се от две стаи,салон ,кухня,избено помещение,лятна кухня,баня – тоалет и две маркизи,построена в южната част на ПИ с идентификатор 72624.607.922,ведно с припадащите се ид.ч. от ПИ между съделителите К. Н. с 1/6 ид.ч. и касатора с 5/6 ид.ч.,като по отношение на другите съделители е отхвърлен иска,както в частта,с която е допусната делба на имот с идентификатор 72624.607.992.6 и представляващ масивен гараж със застроена площ 20,53 кв.м.,с прилепени към него санитарен възел/баня-тоалет/с площ 3,33 кв.м.,построен в югозападната част на ПИ с идентификатор 72624.607.992,ведно с припадащите му се ид.ч. от ПИ между съделителите К. Н. с 348/864 ид.ч.,касатора с 228/864 ид.ч. и С. Н. с 228/864 ид.ч.,като по отношение на другите съделители е отхвърлен иска.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК без да акцентира на материално правния или процесуално правния въпрос.
Касаторът К. Н. счита,че обжалваното решение е неправилно и необосновано и са налице условията на чл.281,т.3 ГПК в частта,с която са отхвърлени предявените искове за делба на ПИ с идентификатор 72624.607.992 с площ от 1113 кв.м. по кадастралната карта на [населено място],метален гараж със застроена площ от 16,70 кв.м. и прилепеното към него паянтово/метално/ складово помещение с площ 10,92 кв.м.,метален гараж със застроена площ 16,62 кв.м.и метален гараж със застроена площ 22 кв.м.и прилепено към него паянтово складово помещение с площ 16,06 кв.м.
В изложението по чл.284 ГПК сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК по процесуално правния въпрос относно приложението на чл.188 ГПК/отм./,правилото на чл.186 ГПК/отм./ и ЗУТ касаещо търпимите строежи.Поддържа становище,че правилното решаване на делото относно допустимостта на делба на застроено дворно място е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото и ВКС следва да вземе отношение,за да се предотврати за в бъдеще образуването на общи парцели по регулация по З. и ЗПИНМ.
Ответната страна по жалбите не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взема становище.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение ,като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото,констатира следното:
По касационната жалба на С. Н.
Решението е допустимо,за което ВКС следи служебно съгласно т.10 от ТР № 1/17.07.2001 год.по гр.д.№1/2001 год. на ОСГК на ВКС ,приложимо и при действието на новия ГПК.
Константна е практиката,че когато в делбената маса са включени имоти,които са съсобствени на съделителите и на трети лица,докато тази съсобственост не бъде ликвидирана,съдебна делба между съделителите не може да бъде извършена/чл.283 ГПК/отм.//Ликвидацията на съсобствеността с третите лица не е нужно да предхожда допускането на съдебната делба,но трябва да стане,преди съставянето на разделителния протокол между съделителите.Затова чл.283 ГПК/отм./разпорежда,че ако до този момент съсобствеността с третите лица не бъде ликвидирана,имотите,до които тя се отнася,трябва да бъдат изключени от съдебната делба.Те ще станат предмет на нова съдебна делба,след като частта на съделителите в съсобствеността с третите лица бъде конкретизирана чрез делба между тях и третите лица.Когато обаче наследственият имот е един и в него участва като съсобственик третото лице,той трябва да се дели направо с негово участие.
Не е налице твърдяното основание за допустимост по чл.280 ал.1,т.3 ГПК,тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика,към необходимост от промяна на непротиворечива,но погрешна практика,каквито данни в случая липсват.Развитие на правото е налице,когато произнасянето по правния въпрос е наложено от непълнота в закона или е свързано с тълкуването му,което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма,какъвто не е настоящия случай.Наведените доводи в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.
По касационната жалба на К. Н.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС ,но не всяка практика, а само на задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, като касаторът е длъжен да приложи тези съдебни решения към изложението си по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК.Обжалваното решение е в съответствие с приложените ПП на ВС № 2/1982 год. и ПП на ВС № 7/1973 год.обобщаващи практиката по някои въпроси на съдебната делба.
Аргументацията за наличието на основанието на чл.280 ал.1,т.2 ГПК за допустимост на касацонното обжалване,изразяваща се в необсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства,довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение фактически са пороци,отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК,но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.Следва да бъде посочено,че обжалваното решение с нищо не противоречи на представените решения,макар и при друга фактическа обстановка.По въпроса касаещ приложението на ЗУТ,респ. търпимите строежи обжалваното решение не противоречи на приложеното решение № 232/23.02.2006 год. по гр.д.№ 2792/04 год. на ВКС,ІV г.о.разграничаващо недвижимите вещи от движимите по трайното им прикрепване към земята.За да отхвърли иска за делба въззивният съд е приел,че постройките не са планоснети като сгради и самостоятелни обекти на правото на собственост по смисъла на §5 т.38 и т.39 от ДР на ЗУТ по кадастралната карта.Някои от тях са трайно прикрепи към земята,а други не са свързани с терена и са преместваеми,поради което и по правилото на чл.92 ЗС не би могло да се третират като съсобствени недвижими имоти между съсобствениците на терена,върху който са построени.Всички без изключение са изградени без разрешение за строеж и не е проведена процедурата по узаконяване визирана в § 184 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ в регламентирания срок по ал.2 на същата разпоредба от влизане в сила на ЗИДЗУТ,поради което правилно е прието,че това ги прави негодни обекти на собственост и на делба.
Не е налице и последното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото.По поставения процесуалноправен въпрос относно допустимостта на делба на застроено дворно място/без случаите,когато е обща част на построените в него сгради/ не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки.
По изложените съображения касационните жалба не следва да се допускат до разглеждане.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 340 от 15.07.2008 год.на Добрички окръжен съд , постановено по възз.гр.д.№ 773/2007 год . по касационни жалби на С. И. Н. и К. И. Н..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: