2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
София, 03.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 279/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],представлявано от изп.директор П.Б. срещу въззивно решение № 305 от 16.11.2009 год.на Пернишки окръжен съд,постановено по гр.д.№ 334/2009 год.,с което е обезсилено,като недопустимо,поради липса на правен интерес решение № 5 от 16.02.2009 год.по гр.д.№ 258/2007 год. на Радомирски районен съд,с което са отхвърлени предявените от касатора срещу П. Ц. П. и Ц. Н. В. искове – отрицателен установителен по отношение на поземлен имот,представляващ ливада с площ от 10 245 кв.м.,трета категория,находяща се в [населено място],общ.К. и за отмяна на н.а. № 79,т.ІV,рег.№ 3371,д.№ 618/05 год.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК,без конкретно посочени въпроси,като се позовава на съдържанието на решение № 293/94 год. на ВКС,на решение № 249/07 год. на ВКС,както и на ТР № 78/1973 год. на ОСГК на ВС.Позовава се и на множество решения на ВКС относно неправилното приложение на разпоредбата на чл.188 ал.1 ГПК/отм./По процесуално правния въпрос – при какви обстоятелства е наличен интерес за предявяване на положителен установителен иск и какви са изискванията,за да се счете,че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск счита,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор и не взима становище по жалбата.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Според основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовал макар и бланкетно касаторът, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като следва да се отбележи, че двете хипотези формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване. В касационната жалба не е обосновано самото основание, т.е. какво е значението на „поставения” процесуалноправен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.Константна и последователна е съдебната практика,че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск. Когато ищецът може да предяви осъдителен иск, недопустимо е предявяването на установителен. Съдът е длъжен да следи служебно за наличието на интереса. Той следва да бъде налице към момента на приключване на устните състезания. До този момент ищецът може да измени петитума от установителен на осъдителен.
Не са налице и основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК,тъй като в изложението не са формулирани нито материалноправен, нито процесуалноправен въпрос. От същото е видно, че се сочат факти и обстоятелства по материалния спор, както и доводи на касационния жалбоподател за процесуална незаконосъобразност на въззивното решение. Основателността на тази конкретна преценка на въззивния съд би била основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, касаещо правилността на атакуваното решение, но не може да бъде счетено за основание по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК за допустимост на касацинното обжалване.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 305 от 16.11.2009 год.на Пернишки окръжен съд,постановено по гр.д.№ 334/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: