3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 786
София, 09.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 745/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.Пл.П. – пълномощник на К. М. П. и А. Н. П. срещу въззивно решение № 89 от 26.02.2010 год.на Окръжен съд – Плевен, постановено по гр.д.№ 1072/2009 год.,с което е оставено в сила решение № 1733 от 23.10.2009 год.по гр.д.№ 1506/2009 год. на Плевенски районен съд,с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу Г. П. Г. и Е. Х. Гайдарска иск с правно основание чл.108 ЗС.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК сочи бланкетно основанията на чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване без да формулира конкретен въпрос – материалноправен или процесуалноправен.Цитира съдебната практика в решение № 1219/98 год.по гр.д.№ 2911/96 год. на ІV г.о. на ВКС,решение № 3742/83 год. по гр.д.№ 2288/83 год. на І г.о. и решение № 1796/96 год. по гр.д.№ 2657/95 год.на І г.о.на ВС,разглеждащи въпросите за прекъсване на давността по чл.116 ЗЗД и кога едно лице е владелец или държател.
Ответната страна – Г. П. Г. и Е. Х. Г.,чрез пълномощника си адв.К.Д.,в представения писмен отговор оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване,респ.основателността на жалбата.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,няма съдържанието, предписано от закона и не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси.Аргументите и доводите в изложението , изразяващи се в необсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства,довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение фактически са пороци,отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК,но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК и би следвало да са част от съдържанието на самата касационно жалба по чл.284 ал.1 ГПК във вр.чл.281 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Доколкото обаче се цитира съдебна практика, разглеждаща въпросите за прекъсване на давността по чл.116 ЗЗД и кога едно лице е владелец или държател,ако се приема,че това са формулираните въпроси,по които се желае допускане на касационно обжалване ,то следва да се прецени налице ли са основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторите не се позовават на такава практика.
Доколкото обаче се позовават на влезли в сила съдебни актове – решения на ВКС следва да се прецени дали е налице второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение не противоречи на представените.
Не е налице и последното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.По поставените въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, а съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.За пълното следва да бъде посочено,че касаторите не са изложили никакви доводи в посочените насоки.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 89 от 26.02.2010 год.на Окръжен съд – Плевен, постановено по гр.д.№ 1072/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :